Метаданни
Данни
- Серия
- Майстор Джак (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Legacies, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Павел Куц, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2023 г.)
Издание:
Автор: Ф. Пол Уилсън
Заглавие: Завещанието
Преводач: Павел Куц
Година на превод: 2009
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Издателство РИВА
Град на издателя: София
Година на издаване: 2009
Тип: роман
Националност: американска (не е указано)
Печатница: Експреспринт ООД
Редактор: Борислава Георгиева
Художник: Яна Карадимова
Коректор: Цветанка Гълъбова
ISBN: 978-954-320-197-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19113
История
- — Добавяне
3.
Джак присви очи, пресягайки се за телефона. Можеше да се сети само за един човек, който да го търси тази сутрин, затова вдигна преди телефонния секретар.
— Джак, ти си прекрасен — рече радостно Джия. — Просто невероятен!
— И аз мисля, че си хубава, Джия.
— Не, говоря сериозно. Току-що говорих с д-р Клейтън и тя ми съобщи, че играчките са върнати.
— Така ли? Трябва да им се признае на блюстителите на реда. Когато се захванат за нещо…
— Аха — и проклет да беше, ако не можеше да чуе усмивката й, — ти нямаш нищо общо.
— Нищичко. Ти каза, че не си съгласна с методите ми, и аз се отказах.
— Окей. Прави се на такъв. Но д-р Клейтън каза, че доколкото може да прецени, подаръците са върнати до един, а крадецът е зад решетките. Не знам как си се справил, обаче…
— Просто написах един имейл на Дядо Коледа и той свърши останалото.
— Е, Дядо Коледа може да има още работа. Тя ме помоли да й дам номера ти.
Джак се вцепени.
— Не си й го дала, нали?
— Не. Нищо не съм й казала. Дадох й честната си дума, че не го знам, но ще го потърся и после ще й се обадя.
Той се успокои.
— Добре си направила, Джия. Най-добрият отговор. Имаш ли представа какво иска?
— Нещо за някаква лична работа. Не ми каза нищо, а и аз не питах.
— Окей. Запиши това — каза й телефонния номер на бърлогата на Десето авеню. — Кажи й да остави съобщение на секретаря. Само така може да се свърже с мен.
— Добре. Остава ли уговорката ни за този следобед?
— Естествено. Уестчестър, нали?
— Не — рече бавно тя. — Магазин „Шварц“[1].
— Ще го обсъдим по-късно. Доскоро.