Франсис Пол Уилсън
Завещанието (61)

6.

— Наистина ли ще заминеш за Флорида? — попита Джия.

Джак лежеше на дивана в апартамента си, доволен и напълно изтощен след прекрасния секс с нея. Тя лежеше свита до него с глава на раменете му и топлият й дъх галеше гърдите му.

— Само за да го зарадвам.

— И може би само за да го накараш да млъкне?

— Да се надяваме и това също.

— Какво стана с твърдото решение да му кажеш по много точен и ясен начин, че никога не би отишъл във Флорида?

Джак повдигна рамене и движението надигна и главата на Джия.

— Опитах се — каза той. — Но просто не можах да го направя. Бедният човек е толкова искрен. Толкова много иска да успея.

— Наистина ли си мисли, че си толкова пропаднал?

— Не толкова пропаднал, колкото човек без планове, без задължения, без цел, така да се каже. И от тази гледна точка имам усещането, че той се чувства, сякаш ме е предал.

Джак усети как задоволството му се изпарява. Защо Джия беше повдигнала тази тема?

— Ето това го прави толкова трудно. Щеше да е много лесно, ако беше лош баща. Но той беше добър, винаги правеше всичко възможно да се занимава с децата си и така и не можа да разбере къде сбърка с най-малкото от тях. Затова продължава да се опитва, като предполага, че рано или късно ще успее да нареди нещата.

— Той донякъде ти е оставил цел — каза Джия, докато го гледаше с онези сини чудеса. — Имаш морален компас, ценностна система. Това трябва да е дошло отнякъде.

— Не от него. Той е съвестен гражданин. Добър работник, ходи на църква, ветеран е от Корейската война, плаща си данъците. Ще получи сърдечен удар, ако разбере истината.

— Сигурен ли си?

— Абсолютно, стопроцентово сигурен.

— И ще заминеш за Флорида?

— Наистина изглежда така.

— Можем ли аз и Вики да дойдем? Поне до Орландо?

— Хей, ето това е добра идея — каза той с грейнало лице. Целуна я по челото. — „Дисни Уърлд“. Никога не сме били там. И онова място „Юнивърсъл“. Искам да видя „Терминатор“ на триизмерно кино.

Може би във Флорида нямаше да е толкова лошо. За седмица.

— Да го направим.

И тогава стана време да се обличат и да отидат да вземат Вики.

Но по някаква причина триизмерното кино се закотви в мислите на Джак и той почерпи двете жени в живота си с една прожекция късния следобед в киносалона IMAX 3-D.

На Вики много й хареса, но Джак беше разочарован. Целият този екран, тези готини 3D очила… човек би си помислил, че можеха да се справят и по-добре с близките кадри на буболечки и риби. Защо не истински филм — като триизмерен „Къщата на духовете“? Ето това би си заслужавало да се гледа.

Откриха един ресторант наблизо на име „Пичолин“, където вечеряха и обсъдиха плановете си за пътуването до Флорида. Вики беше готова от вълнение да отскача от стените, а Джак усети как започна да очаква с нетърпение заминаването.

Какъв по-добър начин да посетиш „Дисни Уърлд“, ако не с дете, каза си той наум, като черпеше живот от усмивката й и от светлите й очи.

Единственото време, през което Вики не говореше за Мики и Доналд, беше, когато донесоха великолепния поднос с десерта. Тя изяде два.