Франсис Пол Уилсън
Завещанието (75)

6.

Любопитството направо изяждаше Йошио отвътре. Беше видял ронина на Клейтън да мие прозореца на охранителите и после да се обляга на вратата на колата. След това никой нищо не направи, когато той и тя влязоха в къщата.

Какво им беше сторил?

Йошио не можа да устои на желанието да мине набързо покрай колата. Там видя две непомръдващи фигури на предните седалки… Толкова неподвижни, че си помисли, че са мъртви. Но тогава единият от тях се раздвижи, повдигна главата си за кратко, после пак изпадна в безсъзнание.

Как беше направил това ронинът? С газ или нещо в кафето им може би?

Много хитро, помисли си Йошио. Много „гладко“, както казваха американците.

Но изглежда, че каквото и да беше използвал, вече спираше да действа.

Йошио продължи да се движи, поглеждайки към къщата. Пожела на жената и нейния ронин успех в търсенето им. Йошио искаше, каквото и да имаше в тази къща, да бъде намерено и изнесено на бял свят.

Защото тогава можеше от обикновен наблюдател да се превърне в играч. Наистина, предпочиташе да си има работа с някого толкова предвидим, колкото Сам Бейкър, отколкото с този бърз, як и изобретателен непознат, но Йошио и за миг не се съмняваше, че можеше да се справи и с двамата. Имаше много години опит в подобни неща. И щеше да направи всичко, което се налагаше, за да успее в начинанието си. „Казе Груп“ не биха приели нещо по-малко от него.

Но по-добре вие и вашият ронин да побързате, госпожице Клейтън. Или, опасявам се, скоро ще имате нежелана компания в къщата ви.