Франсис Пол Уилсън
Завещанието (117)

9.

Стрелбата спря.

— Е — каза Бейкър. — Свърши се с гаджето ти.

Той се облегна на бюрото, пистолетът все още бе в ръката му.

— Не можеш да си сигурен — отвърна Алиша.

Не можеше да си представи, че Джак е мъртъв. Изглеждаше прекалено находчив, за да умре. Но, от друга страна, го беше виждала само да разиграва малките си трикове. Никога не го беше наблюдавала в истинска престрелка. И без значение колко беше добър, как би могъл да надвие двама въоръжени мъже с автоматични оръжия?

— Напротив, сигурен съм — каза Бейкър. — Цялата тази стрелба може да означава само едно нещо: приклещили са го на тясно и са се позабавлявали. Сигурно първо са го простреляли в краката и после са започнали да се целят по останалите части от тялото. Когато са свършили, сигурно вече е молил да го убият.

Опасявайки се, че ще повърне, Алиша се извърна настрана. Джак, Просто Джак — мъртъв. Прибавете още един към списъка от загинали заради нея. Беше го замесила в това. Беше дошъл доброволно, но все пак, ако тя се беше отказала, ако беше оставила проклетата къща на Томас, сега всички те щяха да са живи и нямаше да се намира в гората с тези хора изчадия.

Чу силен, тържествуващ вик отнякъде извън хижата.

Бейкър се изправи и прекоси стаята с усмивка до уши.

— Това е Кени. Той е шумно копеленце.

Още един вой.

Бейкър излезе навън и застана с ръце на хълбоците, загледан към дърветата.