Франсис Пол Уилсън
Завещанието (36)

1.

— Е, чу ли за Бени Факлата?

Непринуденият въпрос на Ейб накара Джак да спре точно преди да отхапе.

Беше минал през магазина, за да вземе бейгъли и „Фили“^[1] — топеното сирене беше за Ейб; Джак ядеше своя сух. Негърът беше набавил кафето.

— Не — отвърна Джак, като в него започна да се надига леко предчувствие. — Какво за него?

Но вниманието на събеседника му се беше обърнало към Парабелум, кацнал този път на лявото му рамо. Папагалчето ядеше на воля от бейгъла, който собственикът му му беше поднесъл.

— Гледай го малкия! Обожава бейгъли. Кашер^[2] папагал.

— Мисля, че това, което харесва, са сусамовите зрънца. А този е посипан с тях. Но какво за Бени?

— Открит е мъртъв под една рампа на моста Манхатън.

— Паднал е?

— Не, изгорял е. Напълно, както ми казаха. Със собствената си запалителна смес.

Парчето бейгъл с макови зрънца се спря на половината път към стомаха на Джак и стесни хранопровода му.

— Как е успял да го направи?

— О, съмнявам се, че е негова работа. Някой е прогорил думата „светулка“ в земята до него.

— Боже.

— И се носи слух, че още е бил жив, когато е горял.

Джак го побиха тръпки. Бени беше парцал… но изгорен жив…

— Ей, Парабелум — каза Ейб. — Така ли ми се отблагодаряваш?

Джак вдигна глава и видя, че птичето беше изпуснало една курешка на рамото на стопанина си. При вида на петната там, май не му беше за пръв път.

— Каквото влезе, трябва да излезе — каза Джак. — И го погледни от друга страна. Преди имаше петна само отпред на тениските си, сега вече имаш и по раменете.

— Знам, знам — каза Ейб, докато бършеше акото със салфетка. — Но мисля, че този малък приятел е болен от нещо. Колит може би. Хей, купи ли онези акции, за които ти казах?

— Знаеш, че не мога да купувам акции.

— Не че не можеш — не искаш. Губиш изключително лесни пари. Имам си брокер. Купува от акции, които за пръв път се появяват на пазара. Излизам, преди да разбера, че съм вътре. Хиляда акции, цената се покачва с два долара — продаваме. Пари от небето. Всичко, което трябва да… — Той спря и погледна Джак. — Това изражение. Правиш „ще-ме-оста-виш-ли-на-мира-Ейб“ физиономията.

— Кой, аз ли? — попита Джак, като се надяваше наистина да го остави на мира.

— Да, ти. А аз сега трябва да правя физиономията „кога-ще-му-дойде-акълът-на-Джак“.

— Братче, ако не си ти, то ще е Джия.

— Не казвам да се откажеш. Прекалено добър клиент си ми. Казвам ти да размениш парите си от тези скапани златни монети и да ги накараш да работят за теб.

— Трябва ти социална осигуровка, за да си откриеш брокерска сметка, Ейб.

— Е, и? Имаш толкова много фалшиви самоличности и знам, че някои от тях имат номера на социални осигуровки.

— Да, на починали хора.

— Добре. Обменяш някои от тези дукати и жълтици в долари. Използваш номера на мъртвец, за да си отвориш сметка при моя брокер. Нека той да търгува вместо теб. Ще ти осигури двайсет процента отгоре за една година.

— Не, благодаря.

— Джак! Как можеш да се откажеш от шанса да удвоиш парите си за четири години?

— Защото ще трябва да плащам данъци върху тази печалба.

— Да, но…

— Без но. Ще се наложи. Да си седя да ги гледам как си вземат своята част и да се съглася с това. Да казвам, че съм съгласен с това…

Джак не можеше да го направи. Веднъж щом прекрачеше линията, дори и под друга самоличност, щеше да им… принадлежи. Щеше да се е присъединил към тях. И те щяха да го познават.

— Но ти няма да казваш, че е правилно. Ще бъде лъжливата самоличност с номера на починалия.

— Все същото е, Ейб.

Ейб го погледа няколко секунди, след това въздъхна.

— Не те разбирам, Джак.

Джак се усмихна.

— Напротив. И Парабелум изкара още една гилза.

— Ой!

Докато гледаше как Ейб се почиства, го попита:

— Има ли някаква информация кой е направил това на Бени?

Той поклати глава.

— Никаква. Но ако искаш моето мнение, а съм сигурен, че е така, мисля, че Бени се е опитал да драсне клечката на грешната сграда.

Джак имаше едно дълбоко предчувствие, че знае коя е тази сграда.

Спомни си как Алиша му беше казала, че двама души, които се бяха замесили в нейните проблеми със завещанието, са починали. Дали Бени не е покачил бройката на трима?

Имаше само един начин да разбере.