Франсис Пол Уилсън
Завещанието (68)

5.

Джак намери едно място на Трийсет и осма, откъдето можеше да наблюдава къщата на Клейтън и да не го забележат. Засече огледите на „охранителните сили“ и забеляза, че винаги действаха по двама и излизаха от колата на всеки един час, за да обиколят. Без униформи, само с шушлякови якета и анцузи.

От време на време се случваше единият да отиде донякъде и да се върне с хартиена торба — кафе и понички най-вероятно. И от време на време някой от тях влизаше в къщата през входната врата и се връщаше след няколко минути. Не им трябваше химическа тоалетна, имаха на разположение цяла къща.

В три без десет се появи друга кола. Първата се изнесе, оставяйки скъпоценното място за паркиране на втората, и новата смяна започна.

Доволен, че беше записал разписанието на момчетата от охраната, Джак се обади на Ейб за съвет.

— Значи искаш да изпаднат в нокаут, но не искаш да им се наложи да ходят в болница.

— Точно така. Просто една дълга хубава дрямка.

— Т-27 ти трябва — каза му Ейб. — Без цвят, без мирис, без сериозни странични ефекти и най-хубавото е, че се прави в Америка за американската армия.

— Звучи страхотно — рече Джак. — Ще взема малко.

— А аз с удоволствие бих ти продал, ако го имах. Това не се води точно спортна стока.

— Не мога да ти опиша колко съм разочарован, Ейб.

— Е, да държа всичко, което някога би могло да ти послужи на склад, за да мога да ти го дам ли?

— Да. Защото ти си най-добрият.

— Пфу! Ще ти намеря малко.

— До довечера?

— Какъв шегаджия си само. Ако имам късмет, може и да получа една консерва до утре следобед.

— Предполагам, че бива.

Джак искаше да претърси къщата тази нощ, но щеше да му се наложи да го отложи.

— Предполагаш, че бива? Такъв подвиг не трябва да се смята за нищо по-малко от геройство.

— До утре, геройо мой.

След като затвори на Ейб, Джак се обади на Алиша.