Франсис Пол Уилсън
Завещанието (121)

13.

Отне му известно време да натовари всички трупове, особено двата от гората, в камиона на Бейкър. Беше натрупал около сантиметър сняг, когато се върна за последния — Кемел.

Скоро щеше да може да тръгне. Нямаше да кара този товар, докато не настанеше абсолютен мрак. Последното нещо, от което имаше нужда, бе някой случайно да надникне през задното стъкло и да види половин дузина трупове.

Джак си мислеше, че Кемел е мъртъв, но той го стресна като простена, докато го мяташе върху Бейкър.

— Моля. Лекар… болката…

Това не беше добре. Ако Кемел някак си издържеше, докато ги намереха, някой герой със скалпел и конец можеше всъщност да го спаси. А това нямаше да е добре. Хич даже.

— Казах ти вече — каза Джак. — Хората от JAL 27 гласуваха да няма лекар за Кемел.

Арабина прошепна нещо, което Джак не разбра. Приближи се по-близо.

— Самолет… не аз.

— Но си знаел, нали, кучи син такъв?

Видя отговора в стъклените очи на Кемел.

Адреналинът беше спаднал и сега Джак имаше ужасно, пулсиращо главоболие. Бедрото му го болеше повече от всякога заради натоварването при преместването на труповете. Не можеше да се каже, че настроението му просто беше лошо. Много по-далеч от лошо даже… някъде около Марс или Сатурн. И от опит знаеше колко опасно можеше да е това. Ставаше… неразумен, когато беше такъв.

По принцип, когато разпознаеше симптомите, спираше, почиваше си и набутваше тъмнината обратно в собственото й мазе. И сега щеше да направи същото, ако Кемел не беше още жив. Но при положение че смърдящото лайно от камила още дишаше…

— Да, знаел си, но обади ли се и предупреди ли някого? Не. Оставил си всички онези хора да умрат само заради един човек.

— Не аз…

— Ами? Кой тогава?

— Моля… болката… моля, спрете болката…

За какво се молеше той? За един последен, смъртоносен удар?

— Кажи ми кой е поръчал бомбата и аз ще оставя на теб да спреш болката.

— Не… вие… моля.

— Съжалявам. Не ти дължа това. Името?

— Назер… Кхалид Назер.

— И къде да го намеря?

— „Исуид Наар“… търговска мисия… ООН.

Кхалид Назер… Джак запомни това име и извади деветмилиметровия на Бейкър. Махна пълнителя и остави само куршума в цевта; дръпна петлето и натисна дулото в мекото под челюстта на Кемел. Уви пръстите на Арабина около приклада.

— Кажи си молитвите и дръпни спусъка.

После си тръгна и остави Кемел с дозата от най-доброто обезболяващо.