Франсис Пол Уилсън
Завещанието (40)

5.

Йошио беше стъписан от внезапния, странен развой на събитията.

Беше проследил Томас Клейтън, докато се качваше в тъмен миниван пред апартамента си. Беше разпознал Сам Бейкър през отворената врата. При положение че това му позволяваше да наблюдава две от мишените си, той реши да ги последва.

Поне половин час беше гледал как Бейкър мете един и същ участък от тротоара пред един вехт корейски магазин за играчки на едро. Японецът тъкмо се беше върнал в колата след една бърза разходка до продавача на подвижната количка и захапваше своето сувлаки на пита, когато видя как бутат Алиша Клейтън във вана.

Шокиран, той изпусна сувлакито в скута си — салата, сос, всичко — и потегли.

Луди ли бяха? Какво се надяваха да постигнат с това?

Светофарът на следващия ъгъл го хвана. Щеше да мине на червено като вана, но трафикът беше прекалено нагъсто, когато стигна до кръстовището.

Докато чакаше, забеляза един тъмнокос мъж да дотичва до ъгъла и да гледа след буса. Явно беше видял отвличането и искаше да направи нещо по въпроса. Загрижен гражданин. Една рядкост.

Веднага щом насрещното движение отслабна, Йошио мина бавно през червения светофар и продължи след минибуса, оставяйки мъжа след себе си.

Откри возилото с отвлечената жена и го проследи в една пресечка. Внезапно едно такси, управлявано от напълно откачен, зави покрай него и засече буса. След удара шофьорът излезе и Йошио го разпозна: загриженият гражданин отпреди малко.

Японецът наблюдаваше, зашеметен от учудване. Какъв демон се беше вселил в този човек? Какво си мислеше, че ще успее да направи сам?