Франсис Пол Уилсън
Завещанието (108)

17.

— Така значи — рече Кемел. — Имал си цял ден на разположение да разбереш кой е този човек и нямаш никаква представа.

Сам Бейкър изглеждаше нервиран, докато крачеше нагоре-надолу във всекидневната в апартамента на Арабина. И с право. Трябваше да е повече от изнервен; заслужаваше да е отчаян и смъртно засрамен. Не само че бе направен на глупак от този безименен странен мъж, но и дебелата му премия беше на косъм да му се изплъзне.

— Този шибаняк все едно въобще не съществува.

— О, той съществува, господин Бейкър. Малцината оцелели хора от екипа ви могат да потвърдят това.

— Да, но човек с такива умения трябва да има репутация, име, подпис. Хората като мен или хората, които познавам, трябва да са чували за него. Явно е наемник и щом е такъв, би трябвало да го познавам. Такива хора не се появяват просто така от нищото. Трябва да си пробият път. Но не и този тип. Все едно е някакво привидение, което се пръква изведнъж, преебава нещата и после изчезва.

— Не ме интересува името му — рече Кемел, сдържайки яда си. Този човек беше такъв глупак. Защо Назер не му беше предоставил някой по-компетентен? — Просто искам да се разправиш с него.

— Не мога да се разправя с него, ако не мога да го открия.

— Може би той ще намери теб.

Улови миг на несигурност, преди изражението на Бейкър да стане твърдо.

— Готов съм за него. Видя ли го — мъртъв е.

— Нека се надяваме, че ще е така — каза Кемел и се обърна.

Беше прекарал един ден, изпълнен с нерви, докато следеше новините — радио или телевизия в отделните стаи — в очакване на тази за революционната технология, която щеше да промени света. Но не беше чул нищо. Какъв беше американският израз? Няма ли новини — това са добри новини. Да, в този случай определено беше така.

И колкото по-дълго нямаше новина, толкова по-добре.

Мога ли да се надявам, чудеше се той.

Ако Алиша Клейтън имаше доказателство за нещо толкова възхитително като изобретението на баща си, със сигурност щеше да го разпространи. Със сигурност щеше да го покаже на света.

Колкото по-дълго се запазваше мълчание, толкова по-вероятно бе тя и нейният наемник да не са открили нищо в къщата.

Арабина беше прекарал деня в молитви това да е така. И тогава получи великолепни новини. Обаждане от Гордън Хафнър, който съобщи, че се е чул с адвоката на Алиша Клейтън и продажбата на къщата ще се състои.

Кемел беше във възторг. Сега можеше да се върне в Рияд и да помогне да освободи Гхали от обвиненията срещу него.

Но тогава съмнението беше показало главата си като пустинен плъх. Ами ако желанието й да продаде къщата бе просто уловка, ход, при който той да свали гарда? Кемел се беше свързал с Бейкър, който беше зает с изхвърлянето на телата, да включи предавателя в чантата на жената и да следи движенията й. Тя все още не беше напуснала работното си място.

Може би въпреки всичко наистина искаше да продаде къщата. Десет милиона долара си бяха десет мили…

Телефонът иззвъня. Кемел се обади и разпозна гласа на Томас Клейтън, въпреки че звучеше по-носово от обикновено.

— Те бяха тук! Те знаят!

Страхът заби дългите си нокти в раменете на Арабина.

— Кой? Кой знае?

— Алиша и биячът й. Той ми счупи проклетия нос.

— Каза, че „те знаят“. Какво точно знаят?

— Всичко! Знаят повече от нас!

Стаята се завъртя. Всичко! О, не. Това не можеше да бъде. Аллах, умолявам те…

— А предавателят?

— Не. Не мисля, че е у тях. Поне не засега. Но имам лошото предчувствие, че знаят някакъв начин да го намерят. Какво ще правим?

Кемел затвори очи и се опита с всички сили да остане спокоен.

— Ще ти съобщя скоро.

Затвори и обобщи пред Бейкър новините, като избягваше, както винаги, да говори за същността на това, което търсеха.

— Достатъчно просто — каза наемникът. — Отиваме и хващаме момичето и я караме да ни каже. И повярвай ми — остави ме аз да се разправя с нея и тя ще запее.

Кемел отново затвори очи. Този човек беше такъв идиот.

— Ами ако тя не знае как да открие това, което търсим? — попита той тихо. — Това със сигурност ще промени мнението й дали да продава къщата. А ако човекът, когото е наела, очисти малкото хора, които са ти останали? Ами ако в безкрайната си нескопосаност я убиеш, преди да ни каже каквото трябва да научим?

— Хей, слушай. Аз…

— Не. Няма да я докосваш и с пръст. Но ще използваш предавателя в чантата й, за да я проследиш. Ако излезе извън града, незабавно ми съобщаваш и заедно ще я проследим. Заедно. Ясно ли е?

— Да, но.

— Попитах… Яс-но ли е? — извика Арабина.

— Ясно — отвърна Бейкър.

— Добре. Незабавно започни да я следиш. И ме дръж в течение.

Той се обърна към прозореца и се загледа в нищото в нощта навън. Помоли Аллах за прошка за минутата на съмнение, когато си бе помислил, че неговият Бог го е изоставил. Сега можеше да види плана на Аллах. Алиша Клейтън бе Неговият инструмент и щеше да заведе Кемел до тайната на баща й.

Слава на Аллах.