Метаданни
Данни
- Серия
- Майстор Джак (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Legacies, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Павел Куц, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2023 г.)
Издание:
Автор: Ф. Пол Уилсън
Заглавие: Завещанието
Преводач: Павел Куц
Година на превод: 2009
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Издателство РИВА
Град на издателя: София
Година на издаване: 2009
Тип: роман
Националност: американска (не е указано)
Печатница: Експреспринт ООД
Редактор: Борислава Георгиева
Художник: Яна Карадимова
Коректор: Цветанка Гълъбова
ISBN: 978-954-320-197-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19113
История
- — Добавяне
9.
Джак първоначално използва леко чука от страх да не повреди нещото, което беше скрито вътре. Но бързо разбра, че това е стара, масивна, измазана с мокър хоросан стена и щеше да се наложи да използва повече сила. Отне му много повече време, отколкото беше предполагал, но най-накрая успя да отвори дупка с достатъчни размери, за да се вижда в другата стая.
Алиша надникна над рамото му.
— Намери ли нещо?
— Нищо вътре в стената, освен… стена. — Той се обърна и погледна играчката в ръцете й. — Но тогава защо…?
И после го озари.
— О, дявол да го вземе.
Джак взе малкия роувър от Алиша и го остави на земята в коридора от другата страна на стената. Той потегли по дървения под и спря в стената в далечния край.
— Какво има от другата страна на онази стена?
— Стаята на Томас.
Джак занесе камиончето в стаята на Томас — която не беше в по-добро състояние от тази на Алиша — и го остави на земята. То прекоси стаята и пак се заби в далечната стена.
Джак гледаше и не вярваше.
— Проклетото нещо не беше привлечено от стената там. Просто иска да ходи към покрайнините на града. Толкова за енигматичните податки в завещанията. — И тогава му хрумна. — Може би иска да отиде само до предния двор.
Супер. Дори и случаят да беше такъв, все пак не можеха да извадят точно кирки и лопати и да започнат да копаят отпред.
Вече бяха изгубили достатъчно много време с това малко парче боклук. Но поне имаха в себе си ключа.
— Да излизаме.
Количката продължаваше да работи, въртеше малките си гуми, забила нос в стената. Джак устоя на импулса да й бие един шут надолу по коридора и вместо това я взе.
— Ще го вземеш със себе си?
Той изключи моторчето и го прибра в джоба си.
— Аха.
— Защо?
— Не съм сигурен.
Наистина не беше. Но усещаше, че не трябва да го захвърля. Имаше прекалено много странни връзки между тая ненормална ситуация и малката играчка — думата „роувър“ и в завещанието, и на капачето й, както и начина, по който се движеше само в една посока и сочеше извън града. Джак още не беше приключил с него.