Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Майстор Джак (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Legacies, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2023 г.)

Издание:

Автор: Ф. Пол Уилсън

Заглавие: Завещанието

Преводач: Павел Куц

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Издателство РИВА

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: роман

Националност: американска (не е указано)

Печатница: Експреспринт ООД

Редактор: Борислава Георгиева

Художник: Яна Карадимова

Коректор: Цветанка Гълъбова

ISBN: 978-954-320-197-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19113

История

  1. — Добавяне

9.

Джак първоначално използва леко чука от страх да не повреди нещото, което беше скрито вътре. Но бързо разбра, че това е стара, масивна, измазана с мокър хоросан стена и щеше да се наложи да използва повече сила. Отне му много повече време, отколкото беше предполагал, но най-накрая успя да отвори дупка с достатъчни размери, за да се вижда в другата стая.

Алиша надникна над рамото му.

— Намери ли нещо?

— Нищо вътре в стената, освен… стена. — Той се обърна и погледна играчката в ръцете й. — Но тогава защо…?

И после го озари.

— О, дявол да го вземе.

Джак взе малкия роувър от Алиша и го остави на земята в коридора от другата страна на стената. Той потегли по дървения под и спря в стената в далечния край.

— Какво има от другата страна на онази стена?

— Стаята на Томас.

Джак занесе камиончето в стаята на Томас — която не беше в по-добро състояние от тази на Алиша — и го остави на земята. То прекоси стаята и пак се заби в далечната стена.

Джак гледаше и не вярваше.

— Проклетото нещо не беше привлечено от стената там. Просто иска да ходи към покрайнините на града. Толкова за енигматичните податки в завещанията. — И тогава му хрумна. — Може би иска да отиде само до предния двор.

Супер. Дори и случаят да беше такъв, все пак не можеха да извадят точно кирки и лопати и да започнат да копаят отпред.

Вече бяха изгубили достатъчно много време с това малко парче боклук. Но поне имаха в себе си ключа.

— Да излизаме.

Количката продължаваше да работи, въртеше малките си гуми, забила нос в стената. Джак устоя на импулса да й бие един шут надолу по коридора и вместо това я взе.

— Ще го вземеш със себе си?

Той изключи моторчето и го прибра в джоба си.

— Аха.

— Защо?

— Не съм сигурен.

Наистина не беше. Но усещаше, че не трябва да го захвърля. Имаше прекалено много странни връзки между тая ненормална ситуация и малката играчка — думата „роувър“ и в завещанието, и на капачето й, както и начина, по който се движеше само в една посока и сочеше извън града. Джак още не беше приключил с него.