Франсис Пол Уилсън
Завещанието (101)

10.

Йошио беше застанал на такова място, откъдето можеше да наблюдава както главния вход на Центъра, така и алеята, която водеше към улицата. По-рано беше паркирал на обичайното си място, когато беше видял Джак-сан да влиза. Не го бе видял да излиза и предположи, че ще прекара следобеда там.

Но само преди няколко минути се озадачи, когато го видя с огромна торба от „Стейпълс“ да влиза наново в Центъра. Йошио знаеше, че не би могъл да пропусне излизането му. Това означаваше, че имаше и друг изход.

Намери алейката след няколко минути на бързо търсене. Колко небрежно от негова страна. Но не губи време в укори към себе си. Беше пропуснал възможността по-рано да проследи Джак-сан, но сега нямаше да му се изплъзне толкова лесно.

Йошио побърза да се върне в колата си, когато видя Джак-сан да излиза заедно с Алиша Клейтън през главния вход и да тръгват по Седмо авеню. Той все още носеше торбата от „Стейпълс“ със себе си. Проследи ги зад ъгъла, когато се насочиха на изток. Все още чакаше да си спрат такси или да влязат в някоя кола, но вместо това те се спуснаха в метрото на Шесто авеню.

Йошио изръмжа и удари нервно по волана. Да, би могъл да паркира колата — правилно или не — и да ги последва пеша, но щеше да е напразно.

Дори да успееше да ги настигне, Джак-сан веднага щеше да го забележи.

Ронинът не оставяше нищо на късмета.

Йошио въздъхна. Още една пропиляна възможност. Едва ли щеше да види Джак-сан или Алиша Клейтън отново тази нощ, така че кой друг би могъл да наблюдава? Самюъл Бейкър, Кемел Мухаллал или другия Клейтън?

Щеше да реши по-късно. Точно сега искаше да се подготви за следващия път, когато Джак-сан решеше да изпробва някой от триковете си. Йошио щеше да е готов.

Надяваше се.