Франсис Пол Уилсън
Завещанието (42)

7.

Някъде назад зад мястото на катастрофата започваха да се чуват свирещи клаксони. Джак скочи към плъзгащата се врата на буса. Сви дясната си ръка, докато отваряше вратата с лявата.

Вътре трябва да има още някого при Алиша, досети се той и искаше да нанесе удар, докато изненадата е още на негова страна.

Надяваше се да е подготвен за това. Имаше своя семерлинг, разбира се, и ножа, вързан за крака му, но колкото и да бяха успокояващи, предпочиташе да има със себе си една 300-грамова палка в ръката си в този момент.

Първият човек, когото видя, като отвори вратата, беше Алиша. Бяха я вързали за една седалка, но като се изключеше това, не я бяха наранили. Очите й се ококориха, като го видя.

— Джак!

И се оказа прав за това, че има още някой вътре, но пълничкият тип с разкървавената уста не изглеждаше проблем. Бърз поглед вътре разкри, че няма повече хора.

Когато Джак скочи вътре, г-н Кървава уста се сви назад.

— Кой си ти? — Гласът му ставаше все по-писклив с всяка изречена дума. — Какво искаш?

Майстора извади ножа от ножницата на глезена си и го насочи към него.

— Млъкни и не мърдай.

— Джак, слава на Бога — казваше Алиша, докато той режеше тиксото. — Но въобще как…?

— Ще ти кажа после.

Тя сваляше лентите веднага щом той ги срежеше. За секунди беше вече свободна. Но вместо да скочи към вратата, тя се обърна и се нахвърли върху Кървава уста, проклинаше го и му издираше лицето.

Джак я издърпа от свитата на земята фигура.

— Хайде! Трябва да се махаме оттук.

— Запознай се с полубрат ми — каза тя през зъби, докато й помагаше да слезе на улицата.

Той погледна мекото тяло, дългата коса и големия нос.

— Сигурно се е метнал на другата страна на семейството — каза той.

— Така е. Той…

Тя се спря и Джак видя, че гледа двамата, които беше пребил преди минута. Шофьорът се беше свил като ембрион и скимтеше, държейки лявото си коляно със здравата си ръка. Другият вече се опитваше да стане на крака. Трябваше да е доста здрав — такъв удар в бъбрека обикновено сваляше хората за дълго време.

Той отново подръпна ръката на Алиша в желанието си да се махнат от местопроизшествието. Шофьорите, спрели зад буса, щяха да излязат да видят защо се бавят толкова нещата. Тъкмо видя как един слиза от колата си. Джак не искаше никой да дава описанието му.

— Хайде. Време е да се изпаряваме.