Франсис Пол Уилсън
Завещанието (106)

15.

Йошио наблюдаваше как госпожица Клейтън и Джак-сан стигат Осмо авеню и тръгват към центъра. Би дал много само за да можеше да чуе разговора им с брата.

Той ги последва, промъквайки се от сянка към сянка.

Може би съм прекалено предпазлив, помисли си той.

Така както беше облечен, едва ли Джак-сан щеше да го разпознае дори и през деня. Беше си помислил дали да не се дегизира като Дядо Коледа. Това щеше да свърши работа в по-населените улици, но другаде щеше да е много по-забележим. С неохота се беше решил на този камуфлаж.

Все пак трябваше да внимава. От това да следи къщата на брата можеше и нищо да не излезе, но трудът му се беше отплатил и не мислеше да пропусне тази възможност.

Сега… ако само можеше да върви заедно с тях, докато не стигнеха мястото, където единият от двамата беше отседнал. Беше готов да ги последва навсякъде и с този костюм дори едно пътуване в метрото не го плашеше.

Само че ходенето беше малко трудно.

Защото от тези високи токчета го боляха петите.