Франсис Пол Уилсън
Завещанието (41)

6.

Бейкър се огледа набързо. Не беше много сигурен къде се намираха — някъде около Трийсетите Западни улици навярно. Планът беше такъв: да я повозят малко, да я сплашат здравата и да я оставят на някое пусто и тъмно място възможно най̀ на запад. Поне нямаше толкова много пешеходци тук. Видя как лявата част на предницата на буса беше влязла в задната врата на едно очукано такси. Каква маневра се бе опитал да направи тоя? Или беше поискал да се удари?

Все тая. Целта сега беше пак да потеглят с буса. Без полиция, без доклад за произшествие. Чък беше заковал явно изплашения таксиджия отстрани на тяхното возило. Беше бял тип със средно телосложение, а Чък беше чудовище. Нямаше къде да ходи.

Добре. Първо ще потанцуваме по главата на тоя и после ще драснем оттук.

Бейкър пристъпи напред. Щеше да се наслади на това.

Тогава таксиджията престана да псува и да изглежда безпомощен. Хвана дясната китка на Чък с две ръце и рязко я изви назад. На Бейкър му се стори, че чу някоя кост да изпуква. Шофьорът се гмурна под парния чук, който искаше да му стовари отляво чудовището срещу него, и от своя страна му заби един зловещ шут във вътрешната част на коляното. Бейкър беше сигурен, че чува как се къса сухожилие.

Чък изръмжа и се стовари на паважа, хванал се за коляното. Ударите свариха Сам толкова неподготвен, колкото и партньора му. Нещо определено не беше наред тук. Вместо да бяга, таксиджията идваше към него и изглеждаше всичко друго, но не и уплашен. Бейкър имаше голямо предимство в килограмите — какво въобще си мислеше този тип? Но след това той изведнъж се оказа срещу лицето му. Кой беше тоя? Таксиджиите си седяха на гъзовете по цял ден. Не би трябвало да се движат толкова бързо…

Бейкър замахна една дясна тупалка, а таксиджията се наклони и я избегна. Хвана го за ръката, за да може да го задържи мирен за следващия си удар, но той беше хлъзгав като змиорка. Освободи се и лицето на Сам експлодира от болка, когато шофьорът дари носа му с твърдото на дланта си. Замахна на сляпо и срещна нещо, което според него бяха ребра, но после нещо — юмрук или крак, не знаеше — се заби в слънчевия му сплит. Чу се как изръмжава, докато всичкият му въздух излизаше от дробовете му. Опита се да хване таксиджията и да го събори с тежестта си, но нещо, което усети като палка, но със сигурност беше лакът, се заби в десния му бъбрек.

Това беше краят. Бейкър се строполи през мъгла от болка и докато падаше на колене, замаяно шепнеше — Какво стана? Какво стана?