Франсис Пол Уилсън
Завещанието (60)

5.

Йошио Такита не можа да открие Сам Бейкър и затова реши целта му за днешното проследяване да бъде Томас Клейтън. Погълна една торба понички „Криспи Крийм“, докато седеше пред кооперацията на Клейтън на Осмо авеню. Бяха страшно мазни, а онези със заливката от боровинки бяха най-хубавите.

Тъкмо щеше да се откаже и да потегли към вкъщи, когато забеляза Клейтън да излиза от сградата. Насочи се на изток. Явно не бързаше за никъде.

Йошио го проследи до Западните Двайсети улици, където видя да влиза в клуб на име „Пренсърс“ — „НА ЖИВО! ЧИСТО ГОЛИ! 24 ЧАСА!“.

Йошио въздъхна. Той знаеше за този обичай.

Видя реклама на едно доджо, опъната през няколко прозореца на втория етаж на една сграда малко по-надолу по улицата. За да убие малко време, се изкачи по стълбите и хвърли поглед вътре. Само след няколко минути гледане на мързеливия инструктор с наднормено тегло Йошио си тръгна бесен. Ако това беше нагледен пример как се изучаваха бойни изкуства в Америка, то тогава… тогава…

Тогава имаха нужда от някого, който наистина знаеше за какво става въпрос. Някой като…

Мен. Йошио се ухили до уши при тази мисъл. Моите ученици ще бъдат най-добрите в страната. Моето доджо ще натупа всяко друго.

И ще имам на разположение всичката тази прекрасна храна, всеки ден, до края на живота си.

Беше идея, над която си струваше да се замисли.