Франсис Пол Уилсън
Завещанието (71)

2.

На косъм, каза си наум Йошио, когато сви по Трийсет и девета улица.

За момент си беше помислил, че ронинът, който помагаше на Алиша Клейтън, го беше забелязал, но успя да мине покрай него, без да буди подозрение. Изглежда сякаш човекът имаше шесто чувство, почти точно противоположния талант, който притежаваше японецът — да преследва, без да бъде усетен. Йошио трябваше да внимава с този мъж.

Беше избрал да наблюдава Алиша Клейтън през по-ранната част от вечерта и след това да се прехвърли на Кемел. Беше се зарадвал, когато видя пристигането на този ронин. Изглежда мъжът се появяваше навсякъде. Йошио беше проследил Томас Клейтън и Кемел до офиса на адвокатите им вчера; докато беше навън и си мислеше колко му се иска да беше сложил предавател в стаята на срещата, беше видял как този мъж излиза от сградата, придружен от друг, чернокож мъж, като и двамата бяха облечени в костюми. Не можеше да е съвпадение.

И така тази вечер, когато те потеглиха с колата си под наем, Йошио ги последва. По пътя ронинът се беше измъкнал с внезапен завой в последната минута по Двайсет и трета улица. Йошио беше останал приклещен две коли по-назад. Но предположи, че те ще отидат до къщата на Клейтън, така че тръгна именно в тази посока. Беше се позабавил по пътя, наслаждавайки се на кофичка много хрупкаво „Кентъки Фрайд Чикън“, и беше приятно изненадан, когато видя колата им да минава покрай него на Трето авеню.

И сега ронинът, парцаливо облечен и с кофа в ръка, вървеше към къщата на Клейтън. Толкова му беше доскучало с наскорошното затишие на събитията, но нещата бяха станали много по-интересни, след като на сцената се беше появил този мъж. Йошио имаше чувството, че нещо много интересно щеше да се случи тази вечер.

Но дори и да не станеше така, пак щеше да му хареса повече, отколкото да седи и да наблюдава апартамента на Кемел.