Франсис Пол Уилсън
Завещанието (24)

9.

Йошио Такита чу как отслабват гласовете от подслушвателя в хола и превключи на този във втората спалня. Ако Кемел Мухаллал и Кхалид Назер следваха обичайната си процедура, би трябвало да са се запътили нататък. Той остави встрани останалото парче от „Лудия хляб на Малкия Цезар“, избърса с кърпичка пръстите си и вдигна бинокъла. Фокусира към осветения прозорец.

През леко отворените венециански щори отсреща видя как брадатите араби влизат в стаята и отиват направо при лампата. И както обикновено, застанаха пред нея и загледаха нещо на масата.

Но какво?

Йошио беше записал всеки разговор, всяко телефонно обаждане към или от апартамента, но пак не можеше да открие кое намират за толкова невероятно в онази стая.

Каквото и да беше то, му бе необходима светлина, защото Кемел Мухаллал я оставяше да свети и денем, и нощем. Беше му хрумнало, че сигурно там расте нещо — гъба или някакво растение, или водорасли — нещо, което се нуждаеше от светлина.

И пак — какво?

Йошио не беше забелязал нещо по-особено във втората спалня, когато беше поставял микрофончетата. Сигурно са го донесли по-късно.

Можеше да се наложи да отиде да огледа втори път, но само ако бе абсолютно необходимо. Дотук арабите не даваха признаци, че са се усъмнили, че някой ги гледа. Или подслушва. Йошио знаеше само няколко израза на арабски и изпращаше записите в един офис във финансовия район на града, нает от „Казе Груп“. Там ги транскрибираха — едното копие от криптираните текстови файлове отиваше директно в офиса в Токио, а другото му даваха на диск на следващия ден. Той дълго разглеждаше всеки един, но така и не успяваше да научи нещо от казаното.

Двамата араби не казваха нищо засега.

Говорете! — подканваше ги той и му се искаше да има телепатични възможности. — Кажете нещо за нещото, което гледате!

Но те не му обръщаха внимание. Наблюдаваше ги как се надвесват над лампата и благоговеят пред нещото.

След това дебелият си тръгна и остави Мухаллал сам. Обикновено скоро след това той си лягаше и изключваше всички лампи — без една. Оставяше тази във втората спалня запалена, както всяка една нощ досега.

Защо?

Йошио не мислеше, че Арабина го е страх от тъмното…