Франсис Пол Уилсън
Завещанието (2)

Бележки на автора

Джак отново е тук.

От всичките ми седемнайсет романа за нито един не съм получавал повече поща, отколкото за „Гробницата“ („Проклятието“, ИК „Бард“, 1996). От излизането му през 1984 г. и до ден-днешен редовно получавам писма, всяко едно от които все с един и същ въпрос:

— Кога ще ни срещнете отново с Майстор Джак?

Истината е, че съм го връщал поне половин дузина пъти в кратки разкази и новели, както и в „Нощен свят“ като поддържащ герой. Но никога в друг свой собствен роман.

Защо не е имало роман за Майстор Джак след „Гробницата“? Поради много причини. Най-важната от които е, че той е много скъп за мен. Не исках да го използвам прекалено много, затова го криех, пусках го за един бърз удар и после пак го скривах, изчаквайки точните обстоятелства, за да може той да се разпростре в един пълен роман.

„Завещанието“ е този роман.

И най-хубавото нещо е, че разбрах, че все още ми харесва да работя с Джак. Някой ден ще направим това отново. Но обещавам да не се бавя още едно десетилетие и половина, преди да започна работа. (Никой от нас не става по-млад, знаете.)

НБ: Няма „Център за деца със СПИН“ на „Седмо“ авеню близо до „Св. Винсънт“. Измислих си го. За огромно съжаление не трябваше да си измислям децата, които се нуждаят от подобно съоръжение.