Франсис Пол Уилсън
Завещанието (116)

8.

Джак се скри зад един голям дъб. Поне си мислеше, че е дъб. Единственото нещо, в което бе сигурен, беше, че дънерът е широк шейсет сантиметра — едва го прикриваше — и беше точно до еленската пътечка. Държеше един от разперените встрани клони на едно по-малко дърво, което растеше между дъба и пътеката. С швейцарското си ножче беше отрязал повечето от малките клонки и беше оставил по около сантиметър от тях да стърчат като пирони.

А сега чакаше и слушаше шумното придвижване на Барлоу по пътечката.

Джак беше увил леко около лявата си китка една дължина от пълзящото растение, което беше навсякъде тук, и беше огънал клона, който преди това бе на височината на лицето му, достатъчно, без да го откъртва от ствола.

Кокалчетата му бяха посинели, но дланите му се потяха. Трябваше да уцели точния момент. Само секунда по-рано и Джак щеше да последва Йошио в небитието.

И така, той чакаше, оставяше звуците да станат по-силни и по-близки, изчака, докато не усети, че Барлоу тъкмо щеше да се покаже пред него, отпусна навитото пълзящо растение и се претърколи от другата страна на дървото.

Писъкът от болка на Барлоу и внезапният откос от автоматичния пистолет бяха сигнал за Джак и той скочи иззад обратната страна на ствола и се появи точно зад наемника. Той от своя страна се препъваше и вървеше назад точно в посоката на Майстора, с лявата си ръка се държеше за лицето, а с дясната, в която беше неговият „Тек-9“, стреляше във всички посоки. Джак изчака секунда, докато Барлоу не смъкна лявата си ръка, метна намотаното пълзящо растение през врата му и блъсна слисания мъж назад.

Когато наемникът удари гърба си о дървото, Джак видя, че от лявото му око тече кръв. Един от шиповете беше уцелил. Набрал скорост, Майстора пусна единия край на импровизираното въже, мина зад дървото, пресегна се и хвана висящия край.

Дръпна с всички сили двата края на растението. Не можеше да види Барлоу от другата страна, но можеше да го чуе как грухтеше, задушавайки се, когато импровизираната гарота му отряза въздуха. Краката му бясно ритаха, опита се да стреля назад, като насочи дулото от едната страна на ствола, но Джак просто се помести наляво, без да отпуска хватката. Двата откоса не направиха нищо повече от това да вдигнат във въздуха малко листа.

Тогава стрелбата спря, но ритането продължаваше. Това можеше да означава само едно: Барлоу беше разбрал, че неговият „Тек-9“ нямаше да го спаси. И Джак се досети какво щеше да опита.

Бързо уви двата края на пълзящото растение, за да може да го държи с една ръка. После се изпъна надясно.

Точно както предполагаше, Барлоу се опитваше да извади ножа на специалните служби от ножницата му. Страшният на вид Рамбо нож с назъбено острие проблесна в мрака, когато наемникът се опита да отреже задушаващото го въже.

— Няма да стане — каза Джак и го хвана за китката.

Борбата беше кратка. Отслабен от загубата на въздух, Барлоу не успяваше да се отскубне от хватката.

Най-накрая се строполи.

Но Джак не мислеше да се отпуска. Може би Барлоу се опитваше да го преметне.

Точно в този момент стволът над главата му експлодира в хиляди жилещи парченца, които заподскачаха под изстрелите от картечен пистолет.

Той залегна и се обърна. Забеляза другия наемник, Кени, на около петнайсет метра от него да тича бясно в неговата посока.

Кени крещеше:

— Хей, Барлоу! По какво стреляш? Открих го! Тук е! Ей, Барлоу! Идвай насам!

Джак отпусна растението и пропълзя до страната на дървото, където сега беше трупът. Лицето беше синьо, очите затворени, коленете му свити.

От далечната страна можеше да чуе как Кени се приближава със страхотен шум, викайки и изстрелвайки кратки откоси по пътя си.

— Сега те пипнах, шибаняк! Кажи си молитвата, щото имаш още само една минута живот на разположение. Надявам се да си се насрал в гащите, шибаняк. Ей, Барлоу! Къде си бе, човек? Ще изпуснеш купона!

— Барлоу е точно тук — прошепна Джак. — Чака те.

Той хвана пистолета на мъртвеца, но той беше увит около ръката му. Първо го задърпа, после се опита да го развие и през цялото време можеше да чуе как Кени приближава все повече и повече.

— По дяволите! — изсъска, докато се опитваше да щракне освобождаването на ремъка.

И тогава предната част на дясното бедро на Джак се подпали от болка. За миг си помисли, че е прострелян, после погледна и видя как ножът на Барлоу пада от кървавия прорез на дънките му, а наемникът го гледаше с най-червените очи, които някога бе виждал.

А Кени беше точно от другата страна на дървото.

Пренебрегвайки болката в крака си, доколкото можеше, Джак вдигна Барлоу на крака — трябваше да му го признае, беше един корав кучи син — и го обърна в посоката, откъдето идваха звуците от Кени. Докато го държеше, провираше дясната си ръка под тази на наемника в търсене на картечния му пистолет.

Кени стигна, продължавайки да гърми със своя тек, и Джак усети ударите от забиващите се в Барлоу куршуми.

— О, господи! — изпищя Кени и спря да стреля. — Барлоу, какво…?

Джак не можеше да го види, но си представяше изражението на лицето му. В следващия миг търсещите пръсти на Джак напипаха спусъка и го дръпнаха. Нямаше идея къде се цели, просто стреляше сляпо напосоки, надявайки се пълнителят да не се изпразнеше.

Рискува с един поглед над рамото на Барлоу и видя Кени да се препъва назад с широко отворени очи и ръце, а гърдите му бяха целите в кръв.

Джак пусна наемника и пистолета му и го остави да се строполи напред. И двамата убити паднаха на земята по едно и също време.

Тогава Джак се сви до голямото дърво, стискайки окървавеното си бедро. Усещаше нечовешка болка всеки път, когато помръднеше крака си.

Точно от това имах нужда, помисли си той.

Но поне вече не беше единственият невъоръжен човек на хълма.