Франсис Пол Уилсън
Завещанието (49)

3.

— Това ли е той? — попита Джак, когато от говорителя на касетофона се чу нов глас.

Хорхе поклати голямата си глава. Беше облечен за работа — работният му ден започваше, когато офисите почваха да се опразват — в стар суитчър с отрязани до раменете ръкави.

Двамата седяха в претъпканата допълнителна спалня в апартамента на Хорхе, която беше и офис. По-надолу по коридора жена му разчистваше след вечеря, а синовете му играеха на най-новия „Марио“; навсякъде ухаеше на подлютено месо.

Джак превърташе касетката напред, спираше и я пускаше отново, докато не чуеше нов глас.

— Ами този тип?

Още едно поклащане.

— Не. Не е Рамирез.

— Дано да е скоро. Вече сме към края на касетката.

Хорхе беше накарал един от братовчедите си да пусне брошури под вратите на всички сгради на Рамирез. Това беше нужно, за да не събудят подозрение у него. Използваха логото на „Худак“, но контактите бяха заменени с номера, които Джак беше наел, като беше казал, че това е пряката линия на Дейвид Джоунс, агента от „Худак“, който отговаряше за тази оферта. Беше оставил съобщение, че г-н Джоунс е на обект с клиент, но ще им се обади веднага щом може.

Беше донесъл на Хорхе касетката с всички обаждания.

— Може би не е заинтересуван — каза чистачът.

— Ако това, което ми каза за него, е истина — ще се обади. Няма да може да устои. Само погледни всичките тези…

— Ето го! — извика Хорхе, когато един нов глас проговори от касетофона. — Това е той. Това е оня hijo de puta!

Джак не разбираше много испански, но знаеше какво означава това. Облегна се назад и се заслуша в мекия, с лек акцент глас на Рамирез. Явно беше в страната по-дълго, отколкото Хорхе.

— Да, г-н Джоунс. Бих желал да се срещна с вас и да говорим за имота, който описвате в брошурата си. Трябва да пътувам по работа през почивните дни и искам да го огледам, преди да замина.

Рамирез беше оставил служебния и домашния си телефон.

Хитро, помисли си Джак. Сигурно е минал покрай мястото и го е видял от тротоара. Знае, че такава възможност не е за изпускане, и го иска. Затова използва мнимо пътуване, за да може да го огледа, без да изглежда нетърпелив.

От това, което беше разбрал от Хорхе, г-н Пако Рамирез се изявяваше като прекупвач, особено при недвижимите имоти. Обичаше да грабва добри оферти, на които цените се покачваха, и после ги обръщаше в бърза печалба. Такива като него винаги се оглеждаха за хора, които бързат да продават.

— Добре — каза Джак, — захапа леко стръвта. Сега трябва да го хванем на кукичката и да го извадим.

Използва телефона на Хорхе, за да се обади в офиса на Рамирез. Човекът беше на линия само секунди след като каза на секретарката, че е Дейвид Джоунс. След учтиви думи Рамирез заговори по работа и си уредиха среща на следващата сутрин, точно в девет, за да провери имота.

— Какво правим сега? — попита Хорхе.

— Нищо. Отсега нататък съм само аз. Най-важното нещо за теб е да стоиш далеч от онази къща. Ако се усъмни, че и ти участваш, ще си плюе на петите. Просто си стой вкъщи утре и вдигай телефона. Може да се наложи да ти се обадя. Ще задавам въпроси, а ти ми отговаряй, както искаш — кажи ми прогнозата за времето, няма значение. Просто искам глас от другата страна.

Хорхе присви плътните си устни.

— Би ли ми обяснил още веднъж, por favor, как това ще ми върне парите?

— Добре. Още веднъж. Ще ти върна парите, като накарам Рамирез да ми остави голям депозит за къщата.

Хорхе поклати глава.

— Но той не е глупак, г-н Джак.

— Със сигурност не е. Но познавам неговия тип: обича да прецаква другите. Обича да намира по някой дребен човечец или такъв в неблагоприятно положение и да вземе от него всичко, което може. През цялото време е можел да си позволи да ти плати, но е избрал да не го прави. Защо? Защото е открил слабо място — незаконните ти роднини, които работят при теб — и не е могъл да пропусне възможността да се възползва от това. Това му дава сила.

— И други като Рамирез ли познаваш?

Джак кимна.

— О, да. Заради тях имам работа. Може да се каже, че съм станал експерт по хора като тях. Ще изиграя Рамирез с неговите трикове. Ще му представя страхотна сделка и ще го накарам да си мисли, че прецаква някого с нея.

— Но парите? Няма да ти даде пари в брой.

— Ще го направи, ако мисли, че аз не ги искам.

Хорхе отново клатеше глава. Джак беше забелязал, че често правеше това напоследък.

— Имай ми доверие. Дори и да не се получи, поне ще се позабавляваме с Рамирез.