Франсис Пол Уилсън
Завещанието (109)

1.

Йошио излапа набързо остатъка от кроасана си с яйца и кренвирш, когато разпозна Джак-сан в синия таурус, който паркираше от другата страна на улицата.

След като проследи него и Алиша Клейтън до тази елегантна градска къща, японецът бе предположил, че това е мястото, където той живееше. Но минути по-късно бе видял ронина да си тръгва. Беше се опитал да го последва, но затруднен от женските си одежди, не беше успял да го настигне и го беше изгубил в тълпата на Четиринайсета улица.

Така че се беше върнал бързо до колата си в близост до блока на Томас Клейтън и се беше разположил срещу викторианската къща. Беше се преоблякъл в обичайните си дрехи и беше прекарал там нощта.

А сега очевидно Джак-сан отвеждаше нанякъде Алиша Клейтън. Йошио предполагаше, че между двамата няма романтична връзка, иначе биха пренощували заедно. Явно имаха някаква цел, която несъмнено включваше и технологията на Клейтън.

И също толкова сигурно тази цел щеше да ги отведе извън града. Защо иначе им беше нужна кола?

Как би могъл Йошио да ги последва в предградията или извън града, без те да го забележат? Джак-сан го познаваше и щеше да се оглежда за него. И все пак трябваше да рискува. Усещаше, че след месеци на чакане и още чакане мисията най-после бе към своя край.

Искаше му се да се бе сетил да се обади за подкрепление, но не смееше да привлича допълнителен брой хора към тази ситуация. Положението беше пределикатно.

Гледаше как Джак влиза в къщата. Йошио беше отчаян. А понякога крайните ситуации налагаха крайни мерки…