Франсис Пол Уилсън
Завещанието (39)

4.

Алиша усещаше как блъскащото й сърце се удря в ребрата й и чуваше как свири дъхът й в ноздрите, докато се бори с въжето, което я приковаваше към седалката.

Ще ме убият, помисли си тя. Ще свърша точно като останалите.

Случи се толкова бързо. Мъжът я беше хванал в крачка, хвърли я в буса и скочи след нея. Преди да успее да реагира, вратата вече беше затворена и тя беше завързана за тази седалка с малко парче тиксо на устата й. Усещаше как очите й натежават от сълзи. Какво искаха да правят с нея?

И след това си спомни: не могат да ме убият. Ако го направят, къщата отива при „Грийнпийс“.

Но ако това беше нещо друго? Ами ако нямаше нищо общо с къщата? Постоянно чуваше как изчезват хора. Ако това беше случайно отвличане?

Вътрешността на буса беше тъмна като в рог. Можеше да види силуета на човека, който я беше бутнал, и усещаше още някой да седи зад нея. Първият носеше някаква чанта през рамото и изглежда търсеше нещо в нея — можеше да чуе как съдържанието й се мести насам-натам. Какво търсеше? Кои бяха тези хора? Какво…

Тогава този зад нея проговори. Тя позна носовия му глас.

— Здрасти, сестричке.

Томас.

Гняв прониза тялото й. Не можеше да го види, но си го представяше — дългата кафява коса, белязаното от акне лице с големия нос по средата, крушовидното му тяло. Беше ли напълнял след последния път, когато го видя — преди повече от дванайсет години? Несъмнено.

Искаше да му се развика, но знаеше, че нищо няма да излезе от залепените й устни. Затова спря да се бори срещу оковите си и се опита да се успокои. Нямаше да му достави удоволствието да я гледа изплашена.

— Съжалявам, че трябваше да се срещнем така — каза той със спокоен, небрежен глас.

Алиша почти можеше да чуе мазната му усмивка.

— Но исках да разиграя една от моите фантазии с връзване. Освен това исках да покажа по съвсем недвусмислен начин колко сме разстроени от това, което направи — или се опита да направиш с къщата снощи.

Сме… заявяваше й, че не е сам в това.

— Не искам това да се превръща в лекция, затова ще накарам моя помощник тук да махне лепенката от устата ти. Ако започнеш да викаш или да създаваш неприятности, тя се връща на мястото си и остава там. Ясно ли е?

Алиша отказа да кимне.

— Попитах ясно ли е?

Пак нямаше да кимне.

Най-накрая чу Томас да казва:

— Добре, свали я.

Тъмната фигура до нея се протегна и грубо отлепи лепенката от лицето й. От начина, по който загоря плътта й, беше сигурна, че е свалил и един слой кожа.

— Копеле такова — каза тя с тих глас, без да се обръща. Не искаше да го вижда. — Ти нещастно…

— Ааа — каза Томас. — Предупредих те за неприятностите.

— Просто заявявам факт, Томас.

— Наистина ли? — Гласът му се превърна в съскане. — Тогава чуй този факт: ако някога, някога, се опиташ отново да направиш нещо на тази къща, ще…

— Ще какво? Ще ме сгази кола ли? Ще ме взривите? Ще бъда изпечена като пържола ли? Какво, Томас? Знам какво ще стане, ако умра. Така че не се опитвай да ме заплашваш.

— Кой е казал нещо за умиране? Какво ще кажеш просто за малко болка? Можеш да бъдеш наранена. И отново, и отново. Можеш да бъдеш повредена временно или за постоянно. Можеш да бъдеш изплашена. Можеш да бъдеш потрошена. Можеш да бъдеш ослепена. Мога да изреждам още, Алиша. Смъртта не е най-лошото, което може да ти се случи.

Алиша облиза устните си с надебелял език. Този, който говореше, наистина ли беше Томас? Слабият, неспособен Томас.

— Знам какво си мислиш — продължи той. — Мислиш си, че Томас само си говори. Томас е страхливец. Няма да направи нищо подобно. Но чуй добре, сестричке: не е нужно Томас да прави нищо. Той си има хора, които ще го направят вместо него и ще се наслаждават на това.

Вътрешностите й се вързаха на възел, когато разбра, че това не са празни приказки. Тя прикри силния трепет, който се стрелна през тялото й. Как беше попаднала в този кошмар?

— Откажи се — каза Томас. — Така и така вече съм спечелил. Сега е само въпрос на време — при това съвсем кратко. Спести ми усилията по анулирането на завещанието и ще си тръгнеш от ситуацията като една много богата жена. Продължиш ли да се бориш срещу мен, накрая няма да имаш нищо — ще останеш без къща, без пари. Ето на това му викам лесен избор, Алиша. Защо си толкова твърдоглава?

Ти най-добре трябва да знаеш, помисли си тя. Но отвърна:

— Защо? Защо искаш толкова много това място?

— Имам си причини. Те не те засягат. — Той се наклони по-близо и снижи глас. — Мога да те нараня по други начини, Алиша. Мога да те проваля професионално. Мога да направя без стойност тази твоя медицинска диплома.

Алиша замръзна, прекалено уплашена, за да помръдне или да слуша.

Гласът на Томас се снижи до шепот.

— Намерих тайните му архиви… голямата колекция. Сега е моя. Мога да пратя части от нея на щатския борд, на избрани списания и вестници.

Алиша знаеше, че ако сега ръцете й бяха свободни, щеше да го сграбчи за гърлото и да се опита да му извади гръкляна, за да накара този мазен глас да млъкне. Но болезненият студен страх в нея отне гласа й.

И тогава усети как ръката му хваща лявата й гърда и я стиска.

— Помниш ли добрите стари времена?

Това, което помнеше, беше как седемнайсетгодишният Томас се промъква в стаята й и я обарва. Нещо, което престана да прави, след като поряза дланта му с ножа, който беше започнала да държи под възглавницата си.

Гневът й избухна. Изви врата си и заби задната част на главата си в лицето му.

Чу го как крещи от болка и после бусът наду клаксона и спря с удар.

Смътно чу как шофьорът казва нещо от предната част за някакво „проклето такси“, докато излизаше.

Зад нея Томас скимтеше.

— Мисля, че ми счупи зъб.

— Млъквай веднага — извика мъжът до нея — първите думи, които беше изрекъл, откакто я вкара в минивана. — Може да има проблеми.

Тя чу викове отвън и после нещо се удари в автомобила.

— Писна ми — каза мъжът. — Излизам да видя какво става. Вие само стойте мирни.

Алиша нямаше друг избор, значи говореше на Томас. Мислеше си, че Томас е шефът, но този бияч въобще не се отнасяше с уважение към него. Тогава кой командваше?

Тя мярна за момент квадратната фигура на мъжа и плътните му черти, докато отваряше вратата, после той я затвори след себе си.