Ъптон Синклер
Петрол (98)

IX

При всеки друг случай вестниците биха се занимавали с тази история не повече от тридесет и два часа. На следващия подиробед вестниците щяха да отбележат, че университетските власти са забранили „Изследовател“, а на другия ден с големи заглавия щяха да съобщят: „Филмова звезда се развежда с шампион“ или „Жена на магнат избягала с полицай“.

Но съдбата беше приготвила фантастично мъчение за „салонните червени“ от „Съдърн пасифик юнивърсити“. На другата сутрин, след като бяха попаднали във вестниците, се случи така, че една кола, натоварена с взривни вещества, която минавала по Уол стрийт с обичайното незачитане на разпоредбите на общинските власти, се сблъскала с друга кола и експлодирала. Експлозията станала пред банката „Морган и с-ие“, при което загинали десетина души. Няколко минути след експлозията банкерите повикали най-известния в Америка криминален детектив, за да разкрие мистерията. Този талантлив бизнесмен бързо схвана, че ако това излезе обикновена злополука, няма да представлява нищо, а ако се окаже „болшевишки заговор“, ще представлява няколкостотин хиляди долара, поогледа се за три минути и обяви, че е заговор!

И веднага орда шпиони и доносници из целия свят се заловиха за работа, знаейки, че ако той или тя може да открие или измисли някаква диря, това ще значи слава и състояние за него или нея. Вълна от гонения заля страната и други страни — две-три години занапред щяха да се правят нови разкрития, щяха да се обещават нови „откровения“, на разни нещастници в полските и румънските зандани щяха да им изкълчват ръцете и да стискат тестикулите, докато нетърпеливите читатели на вестниците в Ню Йорк, Чикаго и Ейнджъл сити жадно очакват обещаните сензационни изненади.

Що се отнася до вестниците в Ейнджъл сити, положението им беше следното: ако можеха да свържат болшевишката конспирация в „Съдърн пасифик юнивърсити“ с експлозията на Уол стрийт, щяха да си осигурят допълнителна продажба за няколкостотин долара; ако ли не успееха да направят това, тази печалба щеше да се падне на някой по-хитър техен конкурент. При това положение един от тях не закъсня да си спомни, че „Изследовател“ бе отделил най-много място на Хари Сигър, и да се осведоми от агентите на „Американската лига за защита“, че на скорошно събрание същият този Сигър безмилостно осъдил „Морган й с-ие“ и им предсказал тежка участ. И така в третото си издание, около един часа, вестникопродавците викаха по улиците:

ЕКСПЛОЗИЯТА ПРЕДСКАЗАНА ОТ ЧЕРВЕН АГЕНТ

ПОЛИЦИЯТА ТЪРСИ СЪВЕТСКИЯ АГЕНТ ТУКА!

Това беше игра на късмет, както авторът на заглавието би признал с усмивка, но той си знаеше работата; и не щеш ли, още същия ден в редакцията се яви ветеран от войната, който потвърди това обстоятелство. Преди два дни той пътувал в един автобус с Хари Сигър, заговорил му и чул изказването: „Запомнете думите ми и следете вестниците: след три дни ще прочетете, че «Морган» е платил за престъпленията си през войната!“ Ще бъде справедливо спрямо този получил шок ветеран да се добави, че може да е бил искрен в изявленията си, защото случайно в разговора си двамата мъже засегнали и полското нахлуване в Русия, което било в разгара си в момента, и Сигър изрекъл: „Запомнете думите ми и следете вестниците: след три дни ще прочетете, че поляците ще бъдат отблъснати оттам, където са сега!“

Преди този случай вратата на търговското училище на Сигър беше разкъртена от длетата на детективи и други патриоти, нахълтали там през нощта; но през нощта след експлозията на Уол стрий те я разбиха с брадва и когато дойде сутринта, Сигър намери всички чекмеджета струпани на пода и изпотъпкани от подкованите ботуши на патриотизма. Те бяха откарали не само бележките на Сигър за неговите речи, но и машинописните упражнения на учениците, а те представлявали най-пагубни доказателства, защото Сигър не карал учениците си да пишат „Бързата кафява лисица прескача мързеливото куче“ — не, драги, той им давал революционна пропаганда, а тя била в състояние да накара да полазят тръпки по гърба на всеки патриот: „Всички хора са създадени свободни и равни“, или нещо още по-страшно: „Дайте ми свобода или ми дайте смърт!“