Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Oil, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
ckitnik (2014)

Издание:

Ъптон Синклер. Петрол

Художник: Иван Кьосев

Редактор: Сидер Флорин

Худож. редактор: Пеню Чалъков

Техн. редактор: Катя Куюмджиева

Обложка, корица и илюстрации: Иван Кьосев

Оформяне: Иван Иванов

Коректор: Мариана Бисерова

 

Формат 84/108/32.

Издателски коли 33,25. Печатни коли 43,75.

Тираж 25 145. Тем. №39.

Дадена за набор на 27.V.1969 г.

Излязла от печат на 30.III.1970 г.

Набора и печата извърши печатница „Профиздат“ — София

Подвързията е направена в книговезницата при печатницата на БАН

Издателство „Профиздат“, Пор. 1314.

Цена 2,82 лева.

История

  1. — Добавяне

XV

Комунистите искаха да направят „червено погребение“, да използуват смъртта на Пол за политическа демонстрация. Но Илай наложи своята върховна власт: понеже Пол се разкаял за прегрешенията си и се върнал към Исуса Христа, трябвало да бъде погребан според обредите на Третото откровение.

Така подир три дни малко шествие се проточи към върха на един от хълмовете на Парадайз. Там имаше насъбрала се тълпа и камион с необходимите радиопредавателни съоръжения — сега вече нито една от скъпоценните думи на Илай не се губеше: двестате хиляди домакини радиопритежателки в Калифорния бяха предупредени от вестниците и сто и деветдесет хиляди от тях бяха отложили пазаруването, за да могат да чуят тази романтична погребална служба. Бъни, Рейчъл и шепа червени стояха настрана, тъй като знаеха, че не са желани. Рут стоеше до гроба с плачещото семейство, а от двете й страни бяха двама яки петролни работници, нейните зетьове Анди Бъгнър и Джери Бляк, защото от време на време буйствуваше и никой не знаеше какво може да направи. Беше бледа и имаше ужасен вид, като че ли съвсем не разбираше значението на зиналата в земята голяма дупка или на черния, покрит с цветя ковчег. Докато Илай произнасяше своята страстна проповед за блудния син, който се е завърнал, и занемарилата се загубена овца, Рут стоеше загледана в белите облаци, които се движеха бавно отвъд далечните върхове на хълмовете.

Тя нямаше да причинява повече неприятности. Единственото нещо, което искаше, бе да блуждае по тези хълмове и да вика от време на време овцете, който вече ги нямаше. Понякога викаше Пол, друг път викаше Бъни и затова я оставяха да обикаля хълмовете, но един ден започна да вика Джоу Гънда. Петролните работници, които издигаха нови сондажни кули и почистваха опожарените сондажи, за да ги вкарат отново в строя, бяха нови хора на петролното поле „Рос младши“ — между другото сега то бе „Роско младши“ и един от четиримата сина на Върнън Роско ръководеше работата. Тези нови хора не знаеха нищо за онзи общ работник, паднал в първия сондаж, от който бе бликнал петрол, затова не обръщаха внимание на нещастното момиче, което блуждаеше нагоре-надолу и викаше неговото име.

Беше вече късна вечер, когато забелязаха, че Рут я няма, и докато родителите й я търсеха, някой от работниците каза, че са я чули да вика Джоу Гънда. Мили веднага си спомни и веднага спуснаха кука в същия сондаж, който предстоеше да бъде почистен, и извадиха парче от роклята на Рут; тогава спуснаха трирогия хващач и извадиха нейните останки; Илай отново дойде й я погреба край гроба на Пол и недалеч от Джоу Гънда.

Сега можете да видите тези гробове с ограда от колове наоколо и някакъв сондаж на около сто стъпки край тях. Един ден всички тези непривлекателни кули ще изчезнат, ще изчезнат и оградата от колове и гробовете. Други момичета с боси загорели нозе ще тичат по тези хълмове и може би те ще пораснат като по-щастливи жени, ако хората намерят някакъв начин да оковат черния и жесток демон, който Рут Уоткинс и нейния брат — да, също и татко една тъмна сила, която броди по земята, осакатява телата на мъже и жени и примамва народите към унищожение с видения на неспечелено богатство и възможност да поробят и експлоатират трудовите хора!

Край