Ъптон Синклер
Петрол (206)

VII

Отдавна беше минало полунощ и Рейчъл се помъчи да отдели Бъни. Те вече не можеха да направят нищо нито за Пол, нито за сестра му. Съвсем наблизо имаше малък хотел, където можеха да вземат стая и да си починат, а медицинската сестра щеше да им обади, ако настъпеше някаква промяна. Бъни склони: не трябваше да бъде несправедлив към Рейчъл. Той знаеше, че има нещо неестествено и в неговата преданост към Пол, подчинението на неговия ум на всичко, което мислеше Пол, точността, с която помнеше всичко, което беше казал Пол. Да, Бърти му беше казала това, после Ви… а сега Рейчъл!

Бъни не можа да заспи. Лежейки в хотелската стая, той й обясни как Пол се явил точно тогава, когато Бъни търсел нещо по-различно и по-хубаво в живота. Пол му беше дал идеал — нещо сурово и трудно — самостоятелност, независимост в преценките, решимост да гледа живота в очите и да го разбира, да не се увлича в търсене на пари и удоволствия. Бъни не беше успял да следва този идеал — не, той беше живял в разкош и беше тичал подир жени, но винаги бе имал стремлението, копнежа да бъде като Пол.

След това, при всяка нова криза в живота му, Пол винаги бе идвал като някакво мерило, според което Бъни можел да преценява себе си и това, което прави, и да установи колко малък е успехът му. Пол го научил за всичко относно работниците и за това как те гледали на живота: Пол бил олицетворението на новата, пробуждаща се работническа класа. Умът на Пол бил като прожектор, който осветявал световното положение и показвал на Бъни онова, което е трябвало да знае. Сега светлината угаснала и трябвало да се оправя със своя собствен мъждукащ фенер.

— Скъпи, той може да оздравее — пошепна Рейчъл.

Но Бъни простена: не, не, той щял да умре! Като назъбена светкавица проблесна в съзнанието му рентгеновата снимка с пукнатината в основата на черепа на Пол. Светлината беше изгасена, поне на този свят: беше я изгасил един звяр с парче желязна тръба.

Рейчъл го прегърна и се помъчи да го успокои с ласки. И тя, разбира се, успя: Бъни не можеше да отхвърли любовта й. Така можа да поспи. Но Рейчъл не можа да заспи: тя го държеше в обятията си, защото той се мяташе и стряскаше насън, ръцете и краката му започваха да треперят, точно както се беше чувствувала тя, когато бе чула оръдейните гърмежи.

Какво правеше Бъни? Биеше се с тези зверове с техните тояги, брадви и железни тръби? Или се беше пренесъл в старите дни, когато беше бдял над Пол и Рут, и наблюдаваше събитията, които терзаеха душата му? Гледаше как татко лишава семейството от тяхната земя; наблюдаваше как петролните магнати потушават стачката; наблюдаваше как властите откъсват Пол и го превръщат в стачкоизменник за банкерите от Уол стрийт; виждаше как Върнън Роско хвърля Пол в затвора; наблюдаваше как капитализмът със световната си система на терор преследва Пол от място на място, тормози го, клевети го, заплашва го… и най-после наема звяра с желязната тръба!