Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Oil, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
ckitnik (2014)

Издание:

Ъптон Синклер. Петрол

Художник: Иван Кьосев

Редактор: Сидер Флорин

Худож. редактор: Пеню Чалъков

Техн. редактор: Катя Куюмджиева

Обложка, корица и илюстрации: Иван Кьосев

Оформяне: Иван Иванов

Коректор: Мариана Бисерова

 

Формат 84/108/32.

Издателски коли 33,25. Печатни коли 43,75.

Тираж 25 145. Тем. №39.

Дадена за набор на 27.V.1969 г.

Излязла от печат на 30.III.1970 г.

Набора и печата извърши печатница „Профиздат“ — София

Подвързията е направена в книговезницата при печатницата на БАН

Издателство „Профиздат“, Пор. 1314.

Цена 2,82 лева.

История

  1. — Добавяне

XV

Когато седнаха в колата и Бъни подкара, Ви пошепна:

— Коя е тази жена?

— Те са семейство на шивашки работници евреи. Баща й е този човек, който беше арестуван, спомняш ли си, аз ти разправях?

— О, това момиче!

— Да, разбираш ли, ти засегна нейното класово съзнание.

Ви стисна зъби и каза:

— О, тази гадна твар!

— Но, Ви, не забравяй, че ти я попита какво мисли.

— Толкова дръзка! Отвратителна!

— Но, скъпа, ти си позволяваш да казваш каквото мислиш. Не признаваш ли същото право и на нея?

— Бъни! Нима ще я защищаваш? — И преди да успее да й отговори, извика с гневен глас: — Аз мразя тези хора! Мразя ги! Те са отвратителни, те са долни, те са завистливи… те не мислят за нищо друго, освен да отнемат на хората неща, за които са робували, за да ги спечелят.

Настъпи продължително мълчание. Бъни караше нататък и когато Ви отново заговори, тя попита:

— Накъде караш?

— Не забравяй вечерята у Шмолски.

— Не, няма да ходя на никаква вечеря, това би ме задушило. Отведи ме направо в къщи.

Той се подчини и когато стигнаха бунгалото, тя изтича в стаята си. Той я последва и намери хермелиновото манто на пода, а Ви тръшнала се на леглото, без да щади безумно скъпата си рокля от бродирана коприна. Тя хълцаше конвулсивно и Бъни успя да долови думите:

— Това ще ни унищожи.

Изведнъж тя седна, заслепена от сълзи, и протегна ръце:

— О, Бъни, Бъни, не позволявай любовта ни да загине! Да не се караме като всички други! Бъни, мене никак не ме интересуват тези хора, те могат да ми казват каквото си искат, няма вече да им обръщам внимание! Аз ще се извиня на онова момиче. Ще я оставя да ме мачка, ще направя всичко каквото кажеш! Но, моля те, да не престанем да се обичаме един други!

Бъни за първи път виждаше Ви така разстроена, а то, разбира се, винаги прави голямо впечатление на покровителствуващия мъж. Той я стисна в прегръдките си, както беше разплакана, без да мисли за фрака от най-скъпо сукно. Любовта им отново се разпали, всички им неприятности се стопиха в огъня и те се заклеха, че никога нищо, нищо не ще ги раздели.

Дълго след това, когато лежаха прегърнати, Ви пошепна:

— Бъни, това момиче е влюбено в тебе.

— О, Ви, това е невъзможно!

— Защо казваш така?

— Тя никога не е давала и най-малък признак за подобно нещо.

— А как щеше да го познаеш?

— Но, скъпа…

— Разбира се, тя е влюбена в тебе! Кой може да не се влюби в тебе, Бъни?

Беше безсмислено да се спори. Изглежда, това беше присъщо на жените, да са винаги сигурни, че всички други жени са влюбени в техния мъж. Когато беше казал на Ви за Хенриета Ашли, тя беше сигурна, че Хенриета е била отчаяно влюбена в него и че само кастовата й гордост я е накарала да не се опитва да го задържи. Също и когато й беше казал за Рут, тя беше сигурна, че това бедно селско момиче се топи по него. Това било причината да бъде така безразлична към чара на петролните работници, а не защото била привързана към Пол. Сестрите не удържали чак толкова много на братята си — не, това било глупости! Бъни си спомни, че Бърти му беше казвала същото нещо. И колкото да е странно, Юнис Хойт също беше му го казала — тъкмо поради това мразеше той да ходи в Парадайз. Бъни реши, че е по-добре да не казва на жените нищо една за друга, а най-вече да не ги запознава, ако е възможно да го избегне!

Съмна се и вестниците бяха поставени пред вратата на стаята им. Седнали в леглото с копринени пижами, те поглъщаха… не, не дългите описания за „световната премиера“ с най-големи подробности за тоалетите на жените — това щеше да стане по-късно. Най-напред очите им се спряха върху заглавието:

КИНОЗВЕЗДА УДРЯ ПЛЕСНИЦА НА СЪПЕРНИЦА ВЪВ ФОАЙЕТО

Туй то! Репортьорът, който не беше успял да се добере до истинската история, беше стигнал до неизбежното романтично предположение. Нов триъгълник в света на кинозвездите! Той беше написал една крайно забавна статия за световноизвестната звезда, излизаща в часа на нейната слава, под ръка с младия петролен принц, за когото се носят толкова много интересни слухове. Когато видяла, че той я оставя и отива при някаква друга жена, звездата, изпаднала в яростна ревност, се спуснала при другата жена и й зашлевила плесница. Имаше и интервю със служителя от полицията в Ейнджъл сити, Тони Рибър, който застанал между разярените съпернички. Звездата нарекла съперничката си с ужасна, дума, която полицаят скромно отказал да повтори.

— Бих само добавил — каза той на света: — Здрава ръка има тя, тази дама. Ако аз бих ударил някого така, сигурно щяха да ми дадат пътя.