Ъптон Синклер
Петрол (171)

XI

През този век беше открит един нов свят за знанието — подсъзнанието — и за него се разказваха много странни неща. То си имало обичай да полага определени усилия да държи на своето и понякога, когато му се пречело, отивало дотам, че разболявало тялото. Така ревнива жена стигала до нервен припадък, съвсем непристорен случай, с което поддържала вниманието на съпруга си, и така нататък — цяла редица странни явления. Но тъй като теорията на Фройд не съвпадаше с методисткото богословие, тя не беше още проникнала в южната част на тихоокеанското крайбрежие. Затова у Бъни не се породиха никакви подозрения, когато точно след като завърши университета и преди да тръгне с Грегор Николаев, татко се разболя от тежък пристъп на инфлуенца. Разбира се, Бъни трябваше да отложи заминаването си и можа да изживее колкото си искаше неприятности у дома. Имаше няколко дни, през които не беше сигурно дали татко ще оживее, и Бъни изпита онова угризение на съвестта, което му беше предсказал Върнън Роско. Освен другото, той се изправи пред страшната перспектива, че можеше да му се наложи да поеме контрола над всичките милиони на татко.

Старецът прескочи трапа, но беше много слаб и жалък, а лекарят предупреди семейството, че след инфлуенцата сърцето често оставало в лошо състояние и трябвало да го пазят от сътресения. Дълбоко в себе си татко сигурно весело се подсмиваше, защото за Бъни сега беше невъзможно да замине. Бащата се хващаше за ръката на сина си като дете и Бъни трябваше да седи при него и да му чете тъжната и нежна история за младия княз Сидхарта. Дали татко беше казал нещо на Ви за тайния си помисъл или това беше телепатичен контакт на две подсъзнания? Тя идваше често в къщи и бе така мила и добра, че дивият слон в духа на Бъни бе вързан с хиляди копринени нишки.

А после, когато татко можеше вече да се разхожда и да излиза на верандата на слънце, хитрото му съзнание заработи и скоро той състави план.

— Сине, аз мислих по твоите проблеми и разбрах, че имаш право да изповядваш идеите си. Чудя се дали не бихме могли да стигнем до някакъв компромис и да мога да ти помогна.

— Как, татко?

— Е, например да имаш известна сума пари, които да можеш да харчиш, както намериш за добре, без да чувствуваш, че вземаш от моите. Разбира се, аз не смятам, че би било правилно да ти помагам да правиш нещо, което е против закона; но ако има такова образование, което не е за насилието, не бих имал нищо против, и ако ти имаш доход от хиляда долара месечно, които да можеш да използуват за такъв род пропаганда… ще ти помогне ли това?

Хиляда долара на месец! Боже! Бъни забрави стандарта на собствената си класа, според който хиляда долара на месец не биха стигнали да се поддържат понита за поло или малка спортна яхта; той ги видя според стандарта на радикалите, за които хиляда долара месечно означаваха един работнически университет или седмичен вестник! Нищо не се спомена за това, че Бъни ще трябва да остане в къщи, но той разбра, че предложението беше подкуп: ще трябва да администрира този фонд! Той отстъпи пред изкушението и побърза да съобщи по телефона на Рейчъл, че има пред вид работа за нея!

Бъни я покани на обед и през цялото време, докато отиваше с колата; към определеното място, напрегнатият му ум скачаше от план на план. Рейчъл щеше да работи като секретарка на „младите социалисти“, но щеше да получава заплата за работата си, същата, каквато би получавала, ако би постъпила на служба по социалните грижи. Младите социалисти щяха да наемат по-голяма зала и да издават седмичен вестник, предназначен за гимназиите и висшите училища на Ейнджъл сити. Бъни сега беше освободен от обещанието си, дадено на доктор Каупър да не върши пропаганда в „Съдърн пасифик“. И щеше да я върши, и още как! Студентите от този университет и от всички други щяха да научат нещо за модерните схващания, за работническото движение, за социализма и… е, не чак толкова много за комунизма, разбира се, защото татко щеше да нарече това насилие и то би могло да бъде нарушение на закона!