Ъптон Синклер
Петрол (174)

III

Президентът Хардинг умря и Дан Ървинг писа на Бъни клюките от Вашингтон. На стария джентълмен не му се искало да взема пари от петролните магнати, затова Барни Брокуей и неговият „уредник“ уредили работата зарад него: те му „открили сметка“ в Уол стрийт, начин, по който бизнесмените улесняват живота на държавниците. От време на време те носели на стария джентълмен по пакет с облигации от заема на свободата, като му казвали, че са ги спечелили, като играели за негова сметка на борсата. Сега неговата вдовица намерила в банковата касетка бонове за няколкостотин хиляди долара, сметнала, че той ги е държал за някаква друга жена, и така се разярила, че разказала това на всички приятели, с което много развеселила вашингтонските клюкари.

А после за новия президент; той бил дребен човечец, чиято слава почивала върху легендата, че потушил някаква стачка на бостънските полицаи, докато истината била, че той се криел в хотелската си стая с око, посинено от кмета на града. Мечтата в живота му, според собствените му думи, била да има магазин и това бил и мащабът на умствените му способности. Той не знаел какво да говори и вестниците го наричали „силният мълчаливец“.

Бъни не публикува много от тези материали, защото Рейчъл не обичаше клюките. Но те поместиха някои от фактите за професионализма в спорта в университетите и когато този брой се продаваше пред университетските сгради, студентите-спортисти се нахвърлиха върху „младите социалисти“, но дори и нападателите четяха вестника и Бъни беше във възторг.

През декември се събра новият Конгрес и се оказа, че положението е обезпокоително: „бунтовниците“ имаха мнозинство в Сената и първата им стъпка беше да се съюзят с демократите и да предизвикат анкета по въпроса за петролните концесии. Тази новина порази татко и Върн като гръм: техните агенти във Вашингтон не бяха успели да предвидят такава беда и Върн трябваше да скочи в колата си, да замине за Вашингтон и да види дали някоя сума в брой не би могла в последната минута да оправи работата. Очевидно той не можа да направи много нещо, тъй като комисията започна да призовава свидетели и да ги „пече“ — ужасен вестникарски израз, но това не беше толкова кулинарна операция, колкото истинска експлозия, отломки от която изпъстриха всички първи страници във вестниците.

Това беше твърде сензационно, за да може да се прикрива повече. То не приличаше на политика, а на някой долнопробен филм. На секретаря Крисби не му стигна умът да вложи „петролните“ си пари в бонове и да ги скрие в някоя банкова касетка: той взел и като някой глупак изплатил голяма ипотека върху ранчото си в Тексас и накупил сума неща, които всеки можеше да види; беше дори казал на управителя на своето ранчо, че е получил шестдесет и осем хиляди долара от Върнън Роско, а управителят го казал на един от ратаите в ранчото. Сега сенаторите бяха изправили уплашилия се здравата управител като свидетел и той трябваше да обясни, че всичко било недоразумение — това, което казал, не било „шестдесет и осем хиляди долара“, а „шест или осем крави“. Сами виждате колко лесно може да стане такава грешка!

Тогава обаче стана ясно, че държавният секретар Крисби депозирал в банката си сто хиляди долара в един ден; откъде ги взел? Голям вашингтонски собственик на вестник излезе с изявление, че дал тази малка сума на заем на добрия си приятел, секретаря, без някакъв специален повод. Големият издател замина след това да прекара зимата във Флорида и се разболял и не бивало да бъде безпокоен. Но заядливата комисия изпрати един от членовете си във Флорида, за да разпита издателя като свидетел, и в присъствието на петдесетина репортьори го притисна и накара да признае, че разправената от него история била приятелска услуга и измислица.

Откъде бяха дошли тези сто хиляди? Любителите на скандали, разбира се, действуваха: хора като Дан Ървинг тичаха при комисията с истории за това какво гласи клюката във Вашингтон. Така комисията призова „Младия Пит“ О’Райли, сложи го натясно и го принуди да признае, че е занесъл сумата от сто хиляди долара на държавния секретар Крисби в една малка черна чанта — още нещо също като във филм! Тогава хванаха „Стария Пит“, който настояваше, че това било просто заем и бил получил полица, но не можел да си спомни къде е тази полица. Най-сетне той показа подпис, за който каза, че бил откъснат от полицата, но не знаеше какво е станало с останалата част; бил много нехаен спрямо полици и мислел, че я е дал на жена си, която я забутала някъде и останал само подписът. Такива скандални подробности за първенците на най-модното общество във Вашингтон и Ейнджъл сити! А вестниците ги поместваха, макар и да изтръпваха от собственото си неуважение.