Ъптон Синклер
Петрол (168)

VIII

След такъв уикенд Бъни се връщаше в Ейнджъл сити и придружаваше Рейчъл на някое събрание на Младежката социалистическа лига. В невзрачна зала двадесет и пет — тридесет момичета и момчета от работническата класа се събираха веднъж в седмицата, четяха доклади и разискваха политически и икономически проблеми върху работническото движение и Социалистическата партия. Рейчъл беше израснала в тази организация и се ползуваше с уважение в нея, защото имаше висше образование и защото водеше със себе си „другаря Рос“. Дори най-класосъзналите се младежи не можеха да гледат с безразличие такова необикновено нещо като милионер, който симпатизира на работниците и е помагал с внасяне на гаранция за политически затворници.

И сред младите социалисти, както и при възрастните, имаше дясно и ляво крило; всички спореха за тактиката и се стигаше до страшно възбуждение. Комунистите също имаха организация — Лига на младите работници, и двата съперника бяха в непрекъснати словесни престрелки; понякога те водеха официални дебати и младите хора скачаха и сядаха на местата си, а след това със седмици продължаваха споровете по домовете си и на работа. Това беше Москва срещу Амстердам, Трети интернационал срещу Втория, „червените“ срещу „розовите“, както се наричаха умерените социалисти. Същата тази борба се водеше и в душата на Бъни. Пол Уоткинс го изтегляше напред, а Рейчъл Мензис го дръпваше назад; и най-голямата беда като че ли беше в това, че поддържаше мнението на този, с когото беше говорил последен. Толкова много се стараеше да разбере становището на събеседника си, че губеше своето. Защо не можеше да има свое собствено мнение?

Теоретически беше възможно да се премине от капитализъм към социализъм по мирен начин, стъпка по стъпка. Всеки можеше да предначертае тези стъпки. Но когато се опиташ да направиш първата от тях, виждаш, че капиталистите не искат да стават социалисти и че не ти позволяват да правиш никаква стъпка. Факт беше, че досега те успяваха да изиграят работниците; бяха дори принудили правителството да оттегли отстъпките, направени през форсмажорните времена на войната. Вярно беше също, както казваше Пол, че капиталистите не позволяваха на работниците да бъдат мирни: те прибягваха до насилие и нарушаваха законите и конституцията винаги, когато намереха за изгодно.

За Бъни имаше нещо покъртително в социалистите. Да вземем например човек като Хаим Мензис: той имаше далновидността, търпението на стар работник; с векове тежък труд зад гърба си и векове труд напред, той не се отказваше от задачата да изгради организация. Но никога не го оставяха да довърши изграждането — господарите я срутваха изневиделица: те подпращаха шпиони, подкупваха служителите и сееха раздори, а по време на стачки тяхната полиция и наемна охрана разгромяваха клубовете, изпращаха ръководителите в затвора, връщаха работниците отново в робство. И ето, това беше много интересно положение: господарите в своето заслепение работеха като съюзници на комунистите. Върн и другите петролни магнати казваха на трудещите се: „Не слушайте социалистите, те са куп стари глупаци. Комунистите са тези, които могат да ви кажат какви сме ние и как ще действуваме!“

Бъни беше сигурен в едно нещо — работниците трябва да определят своята тактика без озлобление и вътрешни борби. Но сега започваше да се съмнява дали дори това е възможно. Разпрата между двете фракции беше резултат на самата природа на проблемата. Ако човек вярваше, вярваше в мирния преход, неговият начин на действие щеше да е един, а ако не — щеше да бъде друг. Ако мислеше, че можеш да убедиш масата на гласоподавателите, щеше да бъдеш предпазлив и политичен и щеше да избягваш екстремистите, които биха могли да отблъснат избирателите. Тогава щеше да гледаш да не допуснеш комунистите в организацията си, а това, разбира се, щеше да ги накара да те мразят и да те осъдят като съглашенец и ренегат и да твърдят, че получаваш пари от господарите, за да им помагаш да държат работниците в подчинение.

А пък социалистите отвръщаха със същите обвинения за продажничество. Хаим Мензис никога не пропускаше да заяви, че някои от комунистите са тайни агенти, заплащани от господарите, за да разцепват движението и да го излагат на ударите на полицията. Бъни знаеше от това, което чуваше в разговори между съдружниците на баща му, че едрите бизнесмени имат сложна система от тайни агентури за подриване на работническото движение. И тези агентури използуват всички възможни начини — наемат водачи привърженици на старата линия, за да предателствуват спрямо работниците, предотвратяват стачки или разпалват стачки, предварително осъдени на неуспех; изпращат шпиони, които да играят ролята на червени, предизвикват разцепление в организациите и подмамват ръководителите да вършат престъпления. Колкото и невероятно да изглежда, правителствената тайна служба, под ръководството на големия патриот Барни Брокуей, беше затънала до гуша в такива работи. При съденето на една група комунисти председателствуващият федералния съд отбеляза, че очевидно цялото ръководство на Комунистическата партия е било в ръцете на правителството на Съединените щати!