Ъптон Синклер
Петрол (127)

IV

Седнала на брега, наполовина заровена в пясъка и забила очи в синята вода, Ви му разправяше неща от живота си:

— Аз не съм невинно момиченце, Бъни, да не мислиш! Когато се хванах на това хоро, трябваше сама да си пробия пътя и си платих цената като всички други момичета. Някои може да се опитват да лъжат, но не им вярвай: няма жени-процедуентки, нито светии сред мъжете.

Бъни помисли малко и каза:

— Не могат ли да се задоволят с това, че са намерили добра актриса?

— Тя може да бъде добра актриса през деня и добра метреса през нощта: мъжът може да има и двете и не се отказва.

— Това звучи отвратително!

— Ще ти обясня защо е така: в тази игра има такава жестока конкуренция, че ако искаш да отидеш напред, нищо друго няма значение, нищо не може да те спре. Същото беше и с мене. Висях по вратите на студиата — бях само на петнадесет години — и гладувах, и мизерствувах, докато най-после бях готова да спя и с дявола, за да вляза вътре.

Тя седеше загледана пред себе си, а Бъни, който я наблюдаваше под око, видя, че лицето й беше мрачно.

— Трябва да запомниш и това — допълни тя: — едно момиче среща мъж, който има много пари и може да я изведе на разходка с голяма кола, да я заведе в скъп ресторант, да й купи хубави тоалети, да я настани в бунгало, той е много голям човек за нея и е лесно да го смята за прекрасен. Моралистите могат да се мръщят, защото нищо не знаят за това, чистата истина обаче е, че мъжът, който пръв дойде и ми предложи пари и моята първа истинска роля във филм, беше бог за мене и напълно справедливо беше да му дам това, което ми поиска. Трябваше да поживея с него само няколко месеца, за да разбера, че е тъп глупак.

Ви помълча и продължи:

— Ти сигурно се чудиш защо ти разправям всичка това. Сега съм осигурена, имам пари в банката, бих могла да се представям за дама и да забравя грозното минало. Ако ти кажех, че съм невинна девственица, как би узнал, че е лъжа? Но аз си казвах: „Ако притежаването на пари значи нещо за мене, то значи, че няма да има нужда да лъжа повече“.

— Познавам един човек, който ми каза същото, и това ми направи голямо впечатление. Не бях срещал такъв човек преди него.

— Това само показва, че си нещо като дивак. Аз се ползувам с ужасна репутация във филмовия свят, казали ли са ти вече?

— Не много — отговори той.

Тя го погледна остро.

— Какво са ти казали? Предполагам всичко за Роби Уордън!

— Едва ли всичко — усмихна се той. — Чух, че са била влюбена в него и че оттогава си в траур.

— На два пъти съм била луда за някой мъж, Роби беше последният и, повярвай ми, ще си остане последният. Той финансира най-хубавия филм, в който съм се снимала, и беше красив като бог, и ме моли да се оженя за него, и аз наистина се канех да го направя; но през цялото това време той въртеше любов и с две-три други жени и една от тях го застреля, та това беше краят на моя светъл младежки блян. Не, аз не съм в траур, напротив, радвам се, защото това ме спаси от много неприятности. Но ако говоря малко цинично за любовта и съм грубовата в изразите си, сега разбираш защо.

Ви изтърси планината пясък от голите си крака и стана.

— Ето как се пазя от затлъстяване — каза тя, сложи ръце върху пясъка там, където беше мокър и твърд, и изправи тялото си на тях. Стройните й бели крака се издигнаха право нагоре, а обърнатото надолу лице се смееше на Бъни; в това положение тя бавно отиде на ръце до водата, довърши премятането, стъпи на крака и се хвърли във вълните.

— Ела! Водата е чудесна!