Ъптон Синклер
Петрол (30)

V

Започна да става толкова студено, че малкият огън вече не топлеше достатъчно, и семейство Уоткинс трябваше да се прибере; татко и Бъни опънаха палатката и внесоха нещата си в нея и Бъни изпълни задължението си да надуе дюшека. Звездите ярко светеха и те сложиха леглото си под открито небе. След като опънаха одеялата, свалиха обущата си и горните си дрехи, прибраха ги в палатката и бързо се мушнаха под одеялата — и-их, тоя студ караше човек да припка! Бъни се сви на топка и усети нощния ветрец по челото си; сетне попита:

— Слушай, татко, каква е тази Църква на истинното слово?

Татко се закиска:

— Бедният стар щурчо! — каза той. — Нали трябваше да измисля нещо, за да му затворя устата.

Те полежаха мълчаливо и татко скоро задиша дълбоко, но момчето, въпреки че беше изморено, не заспа веднага. То лежеше и си мислеше: татковият морал бе много различен от този, който си беше избрал Бъни. Татко лъжеше винаги, когато считаше това за необходимо: твърдеше, че другият не може да използува истината или че няма право за това при възникналите обстоятелства. Беше обаче ясно, че татко не иска Бъни да живее със същия морал. Той казваше на Бъни да мълчи, но никога не го караше да лъже, и като правило, когато му се наложеше да лъже, гледаше да не го прави пред Бъни. Имаше много такива неща: татко пушеше пури и от време на време пиеше по чашка, но не искаше Бъни да пуши или пие. Това бе странно!

На Бъни му беше студено на главата и лицето, но тялото му беше топло и той постепенно се унасяше: мислите му се замъглиха, ала изведнъж съвсем се разсъни. Какво беше това? Дюшекът се люлееше: така те люшкаше от една страна на друга, че трябваше да се подпреш на лакти.

— Татко! — извика Бъни. — Какво е това?

Татко също изведнъж се събуди; той седна, седна и Бъни и протегна напред двете си ръце, за да запази равновесие.

— По дяволите — извика татко. — Земетресение.

Действително земетресение! И знаете ли, странно беше да чувствуваш солидната почва, на която си разчитал, да те люшка насам-натам по такъв начин! Дървото заскърца над главите им, сякаш разклатено от силен вятър; те изскочиха и се махнаха изпод дъба. Вдигна се врява, врещене и стонове — козите, които още по-малко от хората обичаха това усещане, тъй като нямаха никаква представа за строежа на земята и геологическите свличания, за да обуздаят вълнението си. А след това се чу друга врява откъм Уоткинсови, които очевидно бяха изскочили от колибата си:

— Слава, алилуя! Исусе, спаси ни! Господи, имай милост.

Татко каза:

— Вече премина. Хайде да си лягаме, че да не дойдат онези тук да се молят над нас.

Бъни се подчини и те си легнаха.

— Ей, това беше ужасно земетресение! — пошепна той. — Мислиш ли, че е сринало някои градове?

— Трябва да е било само локално — отговори татко. — Те често ги имат тук, в тази хълмиста местност.

— Тогава Уоткинсови би трябвало да са свикнали с тях.

— Предполагам, че те обичат да вдигат врява. Нямат много вълнуващи събития в живота си.

Това бе всичко, което каза татко. Сам той имаше предостатъчно вълнуващи събития в живота си и не се интересуваше особено много от земетресения, а още по-малко от безумието на религиозни маниаци. Скоро той отново заспа.

Бъни обаче лежеше и слушаше. Семейство Уоткинс се бяха „оставили“ и караха редовната си свята служба със скачане навън под студените, бели звезди. Те викаха и се молеха, смееха, се и пееха „Слава! Слава!“ и „Амин!“, и „Села!“, и други думи, които Бъни не разбираше и може би бяха гръцки или еврейски, или пък на езика на архангелите. Гласът на стария Ейбъл Уоткинс преобладаваше, резките писъци на децата му пригласяха, а блеенето на козите звучеше като безброй контрабаси в оркестър. Студени тръпки лазеха по гърба на Бъни, защото, в края на краищата, научните истини, които знаеше за строежа на земята и геологическите свличания, датираха само от век-два, докато инстинктът, който кара да произнасяш заклинания, беше от хиляди, а може би и от стотици хиляди години. Жреци са се докарвали до безумие и са предричали гибел, а понеже жреците са вярвали в предричането си, вярвали са го и жертвите, те са се сбъдвали и затова са били вярвани още повече. И сега имаше заклинание срещу земетресенията… и хора, коленичили с вдигнати във въздуха ръце и олюляващи се тела:

„Колесници на славата, колесници на славата, колесници на славата със светия агнец!“

Най-сетне Бъни заспа. И когато отново отвори очите си, зората розовееше зад хълмовете и татко обличаше ловния си костюм. Без да си разтърка очите, Бъни скочи от леглото и бързо си навлече дрехите — този студ пронизваше до кости!

Той се покатери по склона, започна да събира сухи съчки, запали огън и сложи тенджерката. Тогава дойде Илай; той донесе измитите чинии и прибори за ядене и попита дали искат студено снощно мляко или топло сутрешно.

— Ами усетихте ли снощи земетресението? — попита Илай възбудено. — Беше ужасно земетресение, нали? По вашите места стават ли земетресения?

Илай имаше бледожълта коса, която отдавна не беше подстригвана и не беше сресвана от преди земетресението. Очите му бяха светлосини и малко изпъкнали, което им придаваше радостен вид. Вратът му беше дълъг с голяма, издадена адамова ябълка. Краката му бяха израсли твърде бързо за износените панталони, предназначени да ги покриват, изпод които се показваха обутите му на босо обуща. Той стоеше там, разглеждаше всяка подробност от приборите и облеклото на тези чужденци от града и в същото време се мъчеше да проникне в душата им.

— Какво учи вашето Истинно слово за земетресенията?

Татко съсредоточено пържеше бекон с яйца и каза, че биха искали малко от сутрешното мляко — това бе начин да се отърве от Илай. Но Илай се върна бързо-бързо и пак застана пред тях, заследи всяка хапка, която слагаха в устата си, и заразправя колко много са се молили зарад земетресението и че земетресенията били знак, че на светия дух са му дотегнали многото прелюбодеяния, пиянство и лъжа в света, и попита дали те вършат някои от тези неща? Бъни не разбираше точно смисъла на думата „прелюбодеяние“, но знаеше, че татко беше казал страхотно голяма лъжа точно преди земетресението, и вътрешно се засмя, като си помисли какво значение биха й придали Уоткинсови, ако знаеха за нея!

Бащата също дойде, за да се увери, че са добре. Господин Уоткинс бе по-голямо и по-високо на ръст издание на своя син, със същите изпъкнали бледосини очи и голяма адамова ябълка. Лицето му бе загрубяло и нарязано с дълбоки бръчки от грижите, но му личеше, че е добър човек, честен и мил, въпреки цялата му налудничавост. Той също заговори за земетресения и разказа, че преди една-две години земетресение съборило тухлени и железобетонни сгради в Роузвил. След това каза, че Мили и Сади отивали на училище и щели да донесат хляб, ако гостите искат. Тогава татко му даде един долар и това предизвика малък спор, тъй като господин Уоткинс каза, че могат да вземат само редовната цена, на която се продават яйцата, млякото и хлябът в дюкяна, и че не искали да им се плаща за мястото за нощувка, понеже това не им създавало никаква трудност и били доволни да видят нови хора; те живеели много самотно тук в хълмовете и ако не бил бог и неговото евангелие, щели да имат твърде малко радост в живота.