Ъптон Синклер
Петрол (91)

II

Сред тази обърканост Бъни намери утеха в поддръжката на Били Джордж, който бе англосаксонец, широкоплещест и освен това от последния курс. Били го уверяваше, че е прав, и предложи да предприемат нещо, за да направят идеите си понятни за останалите студенти. Защо например да не организират една група — „Дружество за проучване на руските проблеми“ или нещо подобно? Бъни да покани господин Ървинг да ги посъветва или може би направо да се присъедини към тях, много по-добре щяло да бъде да имат подкрепата на някой преподавател. Бъни отиде при господин Ървинг, който веднага отговори, че не може да даде никакъв съвет по въпроса поради факта, че би рискувал с това мястото си в университета; студентите сами трябвало да постъпят, както им подсказва собственият им разум. Младият преподавател само добави, че положително не бива да използуват името „руски“, но да се спрат на някое безобидно наименование, като например „Либерален клуб“ или „Дружество за социални проблеми“.

Бъни съобщи тази препоръка на другите, които се бяха събрали в една стая след занятията. Били Джордж каза, че това не му се вижда много смело от страна на господин Ървинг, но Рейчъл Мензис кипна и заяви, че не бива да намеква за такова нещо, че те всички знаят какво е положението на преподавателя и той има пълно право да не иска да си навлича неприятности. Какво основание има господин Джордж да смята това за грешка, когато сам той не е направил нищо публично?

Но Джордж поиска да знае какво би могъл да направи и момичето веднага изсипа куп предложения. Защо да не започнат издаването на малък студентски вестник от четири страници, веднъж в седмицата или дори веднъж в месеца? Нямало да струва много и можели да бъдат сигурни, че щяло да има голям успех; ето на̀, колко много хора бяха искали да прочетат писмото на господин Рос за Сибир! Ако отпечатали това писмо, то щяло да запали целия университет. Господин Джордж можел да има честта да бъде редактор, а Рейчъл щяла да даде своя дял за разноските.

В това имаше явна ирония, като се вземаше предвид какво количество железни тръби продаваше бащата на Били в Ейнджъл сити. Но те разгледаха въпроса сериозно и Били каза, че не можел да поеме отговорност, тъй като „старият“ щял да го махне от университета и да го сложи да работи като книговодител.

Тогава автоматически очите на всички от групата се обърнаха към Бъни. Какво мислеше той? Бъни усети, че страните му се изчервяват. Беше искал да сподели своите идеи с другите, но беше искал това да стане по някакъв достоен начин, частно и безшумно. Един вестник би вдигнал такъв голям шум! Рейчъл Мензис, изглежда, нямаше нищо против шума, но Хенриета би имала, тя би изпаднала в ужас само от мисълта за него. Ами татко — „образованието“ би отишло завинаги по дяволите при такава проява. Така че и Бъни трябваше да откаже. Рейчъл Мензис каза, че нямало значение, че имало много извинения и тя не можела да се сърди никому за това, че е намерил извинения за себе си, но в такъв случай нямали право да критикуват господин Ървинг за липса на кураж!