Ъптон Синклер
Петрол (163)

III

Бъни научи новината преди тя да се появи във вестниците и побърза да я съобщи на Пол и Рут. Пол си беше намерил работа като дърводелски работник и двамата си бяха наели малка къщурка в дъното на празно място. Рут беше започнала да помещава курсове за медицински сестри в една от големите болници, а Пол си беше купил няколко книги и малко от духа на Парадайз се беше пренесло в този работнически квартал на Ейнджъл сити. И, о, какво щастие озари лицето на Рут, когато Бъни донесе тази новина! А след това странна смесица от безпокойство и гордост, когато Пол заговори:

— Добре е от твоя страна, сине, че си положил толкова много усилия и аз високо ги ценя, но страх ме е, че не ще ме сметнеш за много благодарен, като ти кажа какво ще правя със свободата си.

— Какво има, Пол?

— Реших да стана член на Работническата партия.

— О, Пол! — По лицето на Бъни се изписа изненада. — Но защо?

— Защото вярвам в нейната тактика. Винаги съм вярвал, откакто бях в Сибир. Чаках досега, защото не исках да навредя на стачката; а след като ме арестуваха, не можех да направя нищо, без да компрометирам другите. Но сега то няма да засегне никого, освен мене, и ще кажа открито това, което зная.

— Но, Пол! Те пак ще те арестуват!

— Може би, но този път ще ме арестуват като комунист и ще ме съдят като такъв.

— Но те вече осъдиха толкова хора!

— Това е пътят, по който трябва да расте една непопулярна идея, друг начин няма! Сега съм само един работник и никой не обръща внимание на това, което мисля или казвам; но ако ме съдят като комунист, ще накарам хората да говорят и мислят за нашите идеи.

Бъни погледна крадешком Рут: изгледът й беше жалък — очите втренчени в брат й, ръцете стиснати от страх. Изражението й беше същото, както когато Пол тръгваше на война. Съдбата й като че ли беше да го вижда все да отива на война!

— Сигурен ли си, че няма нищо по-важно, което можеш да направиш, Пол?

— Преди мислех, че ще направя много големи неща. Но последните няколко години ме научиха, че един работник не е от голямо значение за този капиталистически свят и трябва да знае своето място. Мнозина от нас отиват в затвора и мнозина ще загинат. В едно нещо трябва да бъдем сигурни — че помагаме за пробуждане на робите.

Последва мълчание.

— Напълно ли си сигурен, че това не може да стане по мирен начин, Пол?

— Другите трябва да кажат това, сине. Мислиш ли, че те бяха много мирни по време на стачката? Трябваше да бъдеш там!

— Ти отчая ли се от демокрацията?

— Съвсем не! Демокрацията е крайната цел: тя е единственото нещо, за което заслужава да се работи. Но тя не може да съществува, докато не се разкъса мъртвата хватка на големия бизнес. Това е борбата и тя не може да бъде водена от демокрация. Погледни глупаците, които Илай е събрал в храма си, и си ги представи, че се запретват да се справят с Върнън Роско!

Бъни не можа да сдържи усмивката си.

— Точно такова е мнението и на Върн!

— Да, той е практичен човек и аз много го уважавам. Когато поиска да направи нещо и намери начин, той го прави. И не позволява на правителството да му се изпречи на пътя, нали? Не, той сваля правителството чрез подкупи. Между другото, сине, видя ли вашингтонското писмо на Дан Ървинг от тази седмица?

— Вестникът е в къщи, но още не съм го прегледал.

— То ще ти е интересно. Според Дан на всички вестникари във Вашингтон било известно, че Роско и О’Райли се споразумели с главния прокурор да купят кандидатурата на Хардинг при условие, че получат тези резервати на флота. Те са подкупвали държавни чиновници наляво и надясно, както и вестникарите. Надигат се гласове за анкета, но мошениците няма да допуснат подобно нещо.

Отново настъпи мълчание. Пол наблюдаваше лицето на приятеля си и като забеляза гузния му вид, добави:

— Не ми казвай нищо за това, сине: не искам да зная нищо, което след това не ще бъда свободен да повторя. Но ние с тебе разбираме: това е капиталистическо правителство, какво общо има то с демокрацията.

Бъни пак не отговори нищо и Пол продължи:

— Споменах за Върн, както ти го наричаш, защото току-що имах схватка с него, а за мене той представлява цялата система. Искам да отнема властта му, а как мога да го направя? Мъчех се да си отговоря и така, и иначе как може да стане то по легален път. Той държи съдилищата и те ще обявят за законно всичко, което той каже, и ще те омотаят с паяжината на технически термини. Той държи и машината, с която може да се стигне до масите, и на тях може да се каже само онова, което той желае те да чуят. Той владее киното — хората казват, че имал любовница кинозвезда, — може ти да го знаеш. Ти си бил в университета — казаха ми, че там командува О’Райли. Ние никога не можем да получим мнозинство в изборите, защото Върн фалшифицира резултатите; дори и да изберем някого, той го подкупва още преди да е встъпил в длъжност. И колкото повече мисля за идеята, че той ще запази тайната на изборите, толкова по-голяма глупост ми се струва тя.

— Но тогава, Пол, на какво можеш да се надяваш?

— Ще отида при работниците! Петролните работници на Върн са основата на неговата сила, те произвеждат богатството му и човек може да стигне до тях, те не са разпръснати. Те имат обща работа и общи интереси — те искат богатството, което Върн им отнема. Естествено те съзнават това твърде мъгляво; те четат неговите вестници и посещават неговото кино. Но ние ще ги научим и когато завземат петролните сондажи, как ще си ги върне Върн?

— Ще изпрати войска и ще си ги вземе, Пол.

— Не ще може да изпрати войска, защото с нас ще бъдат железничарите. На наша страна ще са и телеграфистите и ще предават нашите съобщения вместо неговите. С нас, ще бъдат хората от всички ключови индустрии… ще ги организираме и ще им кажем как трябва да действуват… цялата власт на профсъюзите!

Бъни отново си припомни видението, което приятелят му бе донесъл от Сибир. А Пол продължи в същия снизходителен дух, който винаги правеше впечатление на Бъни и вбесяваше сестра му:

— Това ти изглежда ужасно, защото то значи борба, а ти не искаш да се бориш, пък и няма защо. Хората за тази работа са онези, които имат желязна воля, хора, които са били бити и изтезавани, лежали в затвора и гладували. Ето как Върн подготвя революцията: праща ни в затвора и ни оставя там да гнием. Ние лежим там и ни идват горчиви, черни мисли. Всички болшевики са получили своята подготовка в затворите; сега господарите създават същите образователни курсове в Америка. Това не само ни закалява и ни прави твърди, но ни прави и белязани, работниците ни познават: бедните роби, които не смеят и пръст да повдигнат за себе си, научават, че има хора, на които могат да разчитат и които няма да ги продадат на Върнън Роско! Аз ще се върна в Парадайз, сине, и ще пропагандирам комунизма и ако Върн нареди отново да ме арестуват, московската програма ще попадне в съдебните протоколи на окръга Сан Елидо!