Ъптон Синклер
Петрол (130)

VII

Грегор Николаев се върна от своето пътуване до Аляска с нови тревоги за съзнанието на един млад идеалист. Грегор беше измършавял и с хлътнали очи, както Пол, когато се върна от Сибир. Беден, нищо не подозиращ чуждестранен младеж — той беше отплавал с това, което моряците наричат „тихоокеанска пъклена флота“, и се беше видял затворен в безлюден залив, заграден с планини от едната страна и с океан от другата, настаниха го в казарми, подът на които беше мокър от приливите, спеше на нарове, пъкащи от паразити, и ядеше храна, каквато получаваха осъдените в провинциалните затвори. Нямаше никакъв начин да избяга, освен с кораби, които не искаха да те вземат! Докато Бъни се забавляваше на брега на Тихия океан с Ви и тюлените, Грегор беше почти стигнал до решението да се удави в същия този океан.

Рейчъл Мензис също се беше върнала в къщи с нови грижи: имаше стачка на шивашките работници! Съвсем непредвидена и спонтанна — стотици работници, изкарани от търпение от дребнав гнет, бяха напуснали работилниците посред работен ден; движението обхвана целия Ейнджъл сити, рая на противниците на профсъюзите. Работниците се трупаха в канцелариите на профсъюза и се записваха за членове, разгаряше се истинска масова борба. Но татко Мензис, един от интелектуалците сред стачниците, човек с авторитет и проницателен ум, татко Менсиз седеше в къщи, а разярената му съпруга еврейка го държеше за пешовете на дрехата и ридаеше, че ако излезе и вземе участие в стачката, полицията ще го хване и изпрати в Полша, където ще бъде разстрелян и никога вече не ще види семейството си!

Поради стачката Рейчъл нямаше да може да се върне в университета. Бъни, елегантният млад рентиер, който никога през живота си не беше изпитал нужда от пари, не можеше да разбере това положение и трябваше да му се каже направо, че семейството на Рейчъл е правило жертви, за да й даде образование, а сега всички тези планове са пропаднали. Тогава, разбира се, Бъни искаше да накара татко да помогне: каква е ползата да имаш богат баща, ако не можеш да помогнеш на приятелите си. Но Рейчъл отказа, те винаги били независими и тя не можела да помисли за такова нещо, щяла да пропусне един семестър в университета.

— Но тогава няма да бъдете в моя курс! — възкликна Бъни, разбрал изведнъж колко много му е необходим антитоксин срещу тъпотата на културата в „Съдърн пасифик“.

— Много любезно от ваша страна, господин Рос, Може би ще идвате на събранията на местната социалистическа организация.

— Но вижте какво, аз мога да осигуря тези пари без никаква трудност и няма защо да ги смятате за подарък, можете да ги върнете, когато пожелаете. Няма ли да ви е по-лесно да печелите пари, ако завършите университета?

Рейчъл призна, че е така и че искала да започне работа в общественото подпомагане — тя постъпила в този университет, защото тука имало специални курсове, които щели да направят възможна такава кариера. Бъни отново я помоли, защо да не приеме парите от татко, без всякакви задължения, и да му ги изплати по десет-двадесет долара месечно от бъдещата си заплата. Но Рейчъл държеше на своето някакъв странен импулс, породен от „класовото съзнание“.

Той така много искаше да помогне, че без да й каже каквото и да било, се качи на колата и отиде у тях. Имаше адреса в бележника си и не помисли, че на нея и на семейството й може да не е удобно да ги види как живеят — в мизерен бедняшки квартал, натъпкани в трите стаи на малка къща, в дъното на голямо празно място без един стрък зеленина. Те живееха под наем, тъй като татко Мензис беше вложил всичките си пари в социализма вместо в недвижима собственост и декоративни храсти. Бъни го завари в предната стая, отрупана с вехтории и книги, и нещо за шев, и остатъци от ядене хляб и херинги, — и коректури на статия, която готвеше за един бюлетин на стачниците, и дебела стара еврейка, която в паника се мяташе насам-натам и се мъчеше да скрие разхвърлените неща от погледа на този обезпокоително богато облечен посетител.

Това обаче не смути стареца: той беше привикнал към хаоса и беше погълнат от стачката. Той разказа на Бъни за нея и му прочете статията си, сурово обвинение за тежкото положение на шивашките работници. Тогава Бъни заговори за Рейчъл и нейното образование, като настоя Хаим Мензис да убеди дъщеря си да не се отказва от кариерата си. Госпожа Мензис седеше, загледана в тях с големите си черни очи, и се мъчеше да разбере за какво говорят; изведнъж тя възбудено изля цял поток на идиш, от който, за щастие, Бъни не можеше да разбере нито дума. Защото мама Мензис не изпитваше доверие към този красив млад християнин и търсеше най-лоши доводи за посещението му; той се опитвал да вкара момичето в грях, а може и вече да го е направил кой може да знае какъв живот води тя с всички тези атеистични и социалистически идеи в главата и като ходи в университет, ръководен от толкова много християни!

Татко Мензис я схока да си държи езика, което според еврейския закон беше длъжна да прави, но тя явно приемаше еврейския закон с толкова много уговорки, както християните техния. Сред нейния поток от думи на идиш Хаим благодари на Бъни за любезността и му обясни, че това, което тревожи Рейчъл, са лишенията, които ще трябва да търпи семейството през стачката. Ако Бъни иска да помогне на семейството, тогава за Рейчъл ще е лесно да си помогне сама. Те се ръкуваха и Бъни се върна в къщи, за да съобщи на татко, че е поел отговорността да издържа половин дузина шивашки работници евреи!