Ъптон Синклер
Петрол (122)

XI

Младият философ реши, че му стига толкова, и заплува към брега, но изведнъж забеляза някой да се приближава на галопиращ по брега кон. Ездачът беше гологлав, с голф, и приличаше на мъж, но в тези времена човек никога не можеше да бъде сигурен, затова Бъни продължи да плува в очакване, но скоро разпозна, че е Ви Трейси. Тя го видя и му махна с ръка, а когато се изравни с него, опъна юздите на коня.

— Добро утро, господин Рос.

— Добро утро — обади се той. — Това част от предписанията на лекаря ли е?

— Да, то включва и плуване. — На лицето й заигра усмивка, сякаш беше разбрала затруднението му. — Защо не ме поканите да се присъединя?

— Ще изплашим тюлените.

Той бавно се приближи и се изправи, залян до рамене от вълните.

— Това е утрото на живота — каза Ви. — Излезте да му се порадваме!

— Вижте какво, госпожице Трейси, случи се така, че не очаквах компания. Аз съм както ме е майка родила.

— О, вий, човешки синове — започна да декламира тя, — докога ще превръщате славата ми в срам? — И тя обясни: — Веднъж участвувах в „Цар Соломон“, религиозна драма. Имахме три истински камили и аз бях сунамитката Ависага, яздех камила, а един от тези, които ме придружаваха, пееше: „Стани, моя мила, моя хубавице, излез! Ето, зимата се вече мина, дъждът преваля, престана, цветя се показаха по земята, настана време за песни и гласът на гургулицата се чува в страната ни; смоковниците разтвориха пъпките си и цъфналите лози в лозята издават благоухание. Стани, моя мила, хубавице моя, излез! Гълъбице моя в скални проломи.“

Той беше достатъчно близо, за да види закачливите пламъчета в черните й очи.

— Млада госпожице, предупреждавам ви. Вече цял час стоя във водата и ми е студено. Тъкмо се канех да изляза.

Но тя продължи:

— Шията ти е като Давидова кула!

Той пристъпи няколко крачки, докато водата стигна до кръста му.

— Аз излизам!

— Кой е този, който излиза от водата? Моят възлюбен е бял и румен, личен между десет хиляди други. Главата му е чисто злато…

— Предупреждавам! — заяви Бъни. — Едно… две… три!

И като видя, че тя не помръдва, излезе от водата.

— Нозете му са мраморни стълбове, поставени върху златни подложки; изглед има като Ливан, величествен е като кедър.

Бъни стоеше срещу нея, а водата си играеше около краката му.

— Хубав си, мой мили, като Тирца, прелестен като Йерусалим и страшен като войнство със знамена. Отвърни очите си от мене, защото ме вълнуват!

— Ако това го има в Библията, мисля, че е добре.

— „Цар Соломон“ струваше цяло състояние — каза Ви. — И това беше единствената религиозна драма, в която съм играла, и това са единствените стихове, които мога да рецитирам. Но смятам, че ако бях участвувала в гръцка драма, щях да мога да цитирам нещо по-подходящо, защото съм чела, че гърците участвували в игрите голи и това не ги смущавало. Вярно ли е?

— Така пише в книгите — каза Бъни.

— Добре, да бъдем гърци! Вие бягате добре, така съм чувала. Трениран ли сте?

— Донякъде!

— Устните на моя любим са посинели и той е настръхнал, затова нека се надбягваме, вие и моят кон, и това ще е гръцка драма.

— На дамите не се отказва нищо.

— По местата! Готови! — извика тя остро и тогава за голяма негова изненада извади малък револвер изпод дрехата си и гръмна във въздуха. Това щеше да бъде истинско надбягване!

Той затича със скорост от двадесет мили в час или може би дори малко повече и чу тропота на коня по пясъка зад себе си. Бъни не знаеше колко ще продължи надбягването и след малко премина на скорост за дълго бягане. Отново се сгря и му стана приятно да играе ролята на елин. Небето беше синьо, облачетата бели, водата зелена и пясъкът искрящ и студен: наистина, както беше казало момичето, това беше утрото на живота.

Стигнаха до мястото, където дири от каруци слизаха към брега и където имаше рибарски лодки, а трима мъже тъкмо се появиха с лодка сред вълните. Те отпуснаха греблата, загледани в тази смайваща гледка: съвършено гол младеж да се надбягва по брега с жена на кон. Техните мургави италиански или португалски лица застинаха в широки усмивки, при които проблясваха белите им зъби. Те знаеха за „Манастира“, а това бе последната приумица на богатите!

Но след това идваше място, където пътят стигаше близо до брега. Там имаше опънати палатки и паркирани автомобили, покрити с брезенти, за да се запазят от слънцето. На плажа имаше хора, а те, както Бъни знаеше, не бяха прости чужденци, ами фермери от вътрешността, довели тук семействата си, за да прекарат неделята далеч от жегата. Те нямаше да проявят търпимост към капризите на скучаещите богаташи, нито знаеха за обичаите на древните гърци; те бяха трезвомислещи хора, които редовно ходеха на черква, от онези, които образуваха Ку-клукс-клан и наказваха прелюбодеяния и изневери с намазване с катран, оваляне в перушина и развеждане из града. Но Ви го беше предизвикала и той си помисли, че то си е нейна работа. Наистина ли искаше да бъде езичничка и да понесе последиците?

Той тичаше все напред и напред. Палатките се приближиха, Бъни виждаше жени да се втренчват и бързо да се прибират вътре; виждаше мъжете, които не бягаха, нито извръщаха глави, а ги наблюдаваха с гневна закана. Какво ли щяха да направят? Да хванат безнравствения нахалник, да го завият насила в одеяло и да го предадат на полицията? Бъни веднага си представи как на първите страници на вечерните вестници ще се появят заглавия като:

КИНОЗВЕЗДА СЕ НАДБЯГВА С ЧЕРВЕН ПЕТРОЛЕН ПРИНЦ

Тогава изведнъж чу глас зад себе си:

— Предавам се! Аз се връщам!

Той се завъртя кръгом и конят се завъртя и двамата препуснаха още по-бързо, отколкото бяха дошли, и се тресяха от смях в утрото на живота.