Ъптон Синклер
Петрол (58)

IX

Бъни се върна на училище, а петролните работници отново преместиха на нова дупка коланите си, дето има дума, увиснали на косъм от гладна смърт. Междувременно Америка вече беше влязла във войната и конгресът приемаше редица мерки — една, постановяваща обявяването на огромен „заем на свободата“ за посрещане на военните разходи, а друга за регистрирането на всички мъже, годни за военна служба, и набирането на грамадна армия.

А после започнаха да се носят слухове за примирие с работниците. Това стана най-напред с железничарите, които стачкуваха за сносни надници и по-добри условия. Железниците бяха от жизнено значение за спечелването на войната и конгресът трябвало да натовари правителството да се намеси в спора, да постигне споразумение с профсъюзите и да задоволи и двете страни. А щом подобни стъпки се правели спрямо железничарите, нямало съмнение, че щели да се направят и спрямо другите; петролните работници можело да получат онези права, от които федерацията на собствениците се мъчела да ги лиши! Профсъюзният печат беше пълен със съобщения по този въпрос, а от профсъюзните централи във Вашингтон пристигаха телеграми, с които се насърчаваха работниците в Парадайз да се държат твърдо.

Това приличаше на „развръзката“ в едновремешните мелодрами, които често гледахме в момчешките ни дни в евтините театърчета по улица „Бауъри“, в които героинята е вързана за един дънер в дъскорезница и вече бързо я мъкнат към мястото, където ще бъде прерязана на две по дължина; героят пристига в бесен галоп, скача от коня, разбива вратата с брадва, втурва се към задвижващия лост и спира банцига точно в критичния миг. Или, ако искате да се покажете по-интелектуални и по-издигнати, то приличаше на древногръцките трагедии, в които, след като съдбите на всички действуващи лица са се сплели в безнадежден възел, един бог се спуска с машина от небето, слиза и разрешава затрудненията, добродетелта възтържествува, а порокът е сразен. И човек е склонен да го приеме, защото то става в гръцката класика: но по-трудно ще ви е да повярвате, че непризнаващите профсъюзите финансисти на Калифорния, цялата мощ на индустриалната им система, с всичките милиони на банките им, тяхната политическа машина и агенциите за потушаване на стачки, техните шпиони и въоръжена охрана, щатската им полиция с картечници и бронирани коли, че цялата тази страхотна сила изведнъж е усетила една по-силна ръка да хваща нейната и да я дръпва от гърлото на жертвата. Друг бог слезе от машината — мършаво старо божество на янките с бяла козя брадичка и костюм на червени и бели райета със сини звезди, пръснати по него: самият чичо Сам протегна мощната си ръка и заяви, че петролните работници са човешки същества, а също и граждани, и ще бъдат защитени в правата си на такива.

Съобщението дойде от профсъюзните щабове във Вашингтон и в него се казваше, че петролните работници ще получат сносни надници и осемчасов работен ден; един „помирител“ от страна на правителството щял да бъде изпратен, за да направи необходимото, а междувременно те трябвало да се върнат на работа, та благоразположеният стар джентълмен с бялата козя брадичка и костюм на червени и бели райета да може да получи толкова петрол, отколкото има нужда. Президентът на Съединените щати държеше речи — о, какви прекрасни, убедителни речи за войната, която щяла да сложи край на войната, да донесе правда за цялото човечество и да установи управление на народа чрез народа и за народа по цялата земя. Такива трогващи думи, които вълнуваха всички сърца, такъв жар на себепожертвувателността! И такова ликуване в училищния двор на Парадайз, когато дойде новината, че главорезите ще се приберат обратно в бордеите, откъдето са дошли, и работата трябва незабавно да бъде възстановена!

Татко получи съобщението рано сутринта и Бъни затанцува по цялата къща и вдигна толкова шум, като че ли беше на футболен мач; татко също каза, че се чувствувал много доволен, чудесно било, сондажите щели да заработят отново, защото не би могъл да удържи без тях нито една седмица повече. Бъни каза, че нямало да отиде на училище подиробед, та да отскочат двамата до Парадайз, да присъствуват на тържеството, да се сдобрят отново с всички и да подредят работата. Първото нещо, което щели да направят, било да смъкнат оградата от бодлив тел, която разделяше капитала от труда! В новия свят нямало да има бодлив тел и омраза — рози щели да цъфтят по живите плетове пред жилищата на работниците, а в читалнята щяло да има книга с речите на президента и всички петролни работници щели да имат време да я четат!