Ъптон Синклер
Петрол (149)

X

Бъни трябваше да чете за изпитите, на които щеше да се яви през есента, и това му изглеждаше като проблема, защото — какво щеше да прави Ви? Но съдбата донесе разрешение: татко телеграфира в Харвардския университет, откъдето изпратиха млад преподавател, за да го занимава, и той представляваше разрешението. Преподавателят беше висок и имаше най-прекрасните, светлосини очи, леко накъдрени златисти мустаци и мек златист мъх по цялото си тяло, като бебе; носеше златно пенсне, имаше тих глас, и, о, каква култура — беше от онези преподаватели с блестящ ум, които могат да те научат на всичко, ако им дадеш една седмица време да се подготвят!

Както произхождаше от старо филаделфийско семейство и беше възпитан в най-високомерния център на интелектуален снобизъм, човек би рекъл, че той ще гледа отвисоко на един бивш мулетар и неговия син, да не говорим за една актриса, отрасла във фургона на амбулантен търговец с патентовани лекарства, която никога в живота си не бе прочела цяла книга. Всъщност обаче младият господин Апълтън Лорънс просто се стопи пред положението, което намери при пристигането си във вилата в Онтарио: това беше най-романтичното и вълнуващо нещо, което младият преподавател виждал, откакто съществува Харвард. Колкото за дъщерята на амбулантния търговец с патентовани лекарства, той можеше да откъсне очите си от нея и когато тя се приближеше, преподаването секваше, сякаш отнесено от ураган.

Ви, разбира се, веднага пусна в действие черните си искрящи очи; всичко, на което я бе научил Томи Пейли, тя изпитваше сега върху нова жертва, а Бъни, като публика, имаше възможност да го изучава обективно. Ви изчакваше господин Лорънс да определи на Бъни сутрешната му работа, а след това тя и преподавателят отиваха на разходка в гората, а Бъни оставаше да седи с половината от съзнанието в книгата, докато другата половина се чудеше какво става с тях и какво има основание да очаква от жена, която бе имала толкова много любовници.

Тя не го остави дълго да се съмнява.

— Бъни, зайчето ми — каза му тя, — няма да се безпокоиш за моя Апи, нали?

Ураганът, съсипал работата на преподавателя, беше отнесъл и целия му авторитет и господин Апълтън Лорънс беше станал „Апи“, освен когато беше „Апълсос“.

— Няма, освен ако ти ми кажеш да се безпокоя — отговори Бъни.

— Много си мил! Нали разбираш, аз съм актриса с това изкарвам прехраната си и просто трябва да зная всичко за любовта, а как мога да го науча, ако не се упражнявам?

— Е, няма значение, мила…

— Някои от мъжете, които ни дават за партньори в Холивуд, са такива тъпаци, че просто да ти прилошее, по-добре е да попаднеш в прегръдките на дървен манекен. Та трябва аз да ги уча как да играят, затова трябва да зная как се държи един истински джентълмен, нали разбираш какво искам докажа: интелигенцията и снобите! О, Бъни, то е най-чудесното нещо, което си виждал: той падна на колене и в очите му бликват сълзи и, знаеш, той може да рецитира наизуст всички поети; никога не съм виждала подобно нещо — може да си речеш, че е някой старовремски Шекспиров актьор. А това е голямо преимущество за мене, ще култивирам вкуса си и ще се изтънча.

— Да, разбира се, мила, но не е ли малко жестоко спрямо него?

— О, нищо няма да му стане, ще си отиде и ще го напише в сонети — той вече го прави, и може да се прочуе, а това би било голяма реклама! Не се тревожи за него, Бъни, нито за мене: за мене няма никой друг в света, освен зайчето Бъни, всичко друго е само шега. — И тя го прегърна: — Зная какво значи да ревнуваш и за нищо на света не бих ти причинила такова страдание. Ако наистина имаш нещо против, може да кажеш на Апълсос да си върви и аз няма да ти се разсърдя.

Бъни се засмя:

— Това не мога да направя, трябва да се готвя за изпитите…

Ви каза за това и на татко, да не би да го заболи заради Бъни. Когато татко чу за падането на колене и сълзите, избухна в смях. Бъни щял да използува съдържанието на неговия ум, а Ви съдържанието на сърцето му и щели да го изпратят в къщи като изстискан лимон. Това се стори на татко като добра сделка. У дома в Парадайз, както си спомняте, той си имаше химик, комуто плащаше шест хиляди долара годишно, а печелеше от него милиони.