Ъптон Синклер
Петрол (189)

VII

Пол щеше да говори пред едно събрание на комунисти на следната вечер и Бъни естествено трябваше да отиде на това събрание. Но какво да прави с Ви? Тя не би се интересувала от това, което Пол щеше да разкаже за Русия: за нея тя беше научила всичко от своя приятел княз Мареску. Бъни се сети за татко и спиритическите сеанси и по най-тактичен начин го накара да се обади на Ви и да й каже, че имало особено интересен сеанс тази вечер. Ви обеща да отиде и Бъни помисли, че се е освободил.

Но по обед Бърти се обади по телефона:

— Така, значи, твоят стар приятел Пол е тук в Париж.

Бъни се стресна, защото мислеше, че пази някаква тайна. После се изсмя:

— Значи, твоята разузнавателна служба действува!

Сестра му продължи:

— Просто мислех, че ще те интересува да знаеш: твоят приятел Пол не ще може да говори тази вечер на събранието. Полицията го е арестувала.

— Кой ти каза това?

— Преди малко уведомиха посолството. Той ще бъде екстерниран… всъщност вече е на път за Америка.

— Господи, Бърти, сигурна ли си?

— Разбира се, че съм сигурна. Нима мислиш, че ще го оставят да държи болшевишки речи във Франция?

— Искам да кажа, сигурна ли си, че ще го екстернират?

Бъни знаеше вече толкова много за начина, по който са третирани червените — цяла Европа беше възприела „милия“ похват на американската полиция да бие затворниците с гумен маркуч, от което не остават белези по тялото. Последва разправия по телефона: Бъни беше в паника и искаше да знае кое служебно лице е съобщило сведенията на Елдън, Бърти обаче настояваше Бъни да не прави нови гафове в Париж, за да не бъде самият той депортиран, а зет му изложен в очите на цяла Европа.

На края Бъни й затвори телефона и се обади в редакцията на комунистическия вестник. Той попита дали знаят нещо за арестуването на Пул Воткан — така беше необходимо да каже. Не, те нищо не знаели, щели да проверят. Тогава Бъни скочи в такси и отиде при префекта на полицията, където не беше приет с необходимата учтивост, която полицията обикновено оказва на добре облечен млад джентълмен. Те не можели да дадат никакви сведения за американеца Пул Воткан, но искали да получат сведения за един американец, на име Жей Арнол Р-р-р-ос-с син и колко дълго още смята той да злоупотребява с гостоприемството на френското правителство, като дава пари на врагове на обществената сигурност.

Междувременно, в своето отчаяние, Бърти умоляваше Ви Трейси да направи още един опит да измъкне Бъни от това отвратително объркано положение. Ви каза, че ще направи още един опит, само един. Тя остави телефона и каза на камариерката да прибере вещите й и когато се върна от посещението си в полицията, Бъни намери следната бележка:

„Драги Бъни, току-що научих защо трябваше да бъда изпратена тази вечер на спиритически сеанс, вместо да отида на опера с тебе! Дошло е време да избираш между червените си приятели и мене. Преместих се в друг хотел, докато решиш. Моля съобщи ми решението с писмо. Не се опитвай да ме видиш, защото няма да ти проговоря, докато това нещо не се реши. Ако всичко между нас трябва да бъде свършено, предпочитам то да стане бързо и безболезнено. Не ще търпя повече унижението да бъда свързана с опасни престъпници и докато не кажеш, че ме обичаш достатъчно, за да промениш приятелите си, никога вече няма да ме видиш. Размисли добре, но не се бави много. Твоя Ви“.

Всъщност Бъни не се нуждаеше от време. Още докато четеше писмото, някакъв глас му казваше, че е знаел, че това ще дойде. След като първата болка от удара премина, той седна и написа:

„Драга Ви, ние бяхме много щастливи. От дълго време страдах, защото знаех, че това трябва да свърши. Не искам да хабя времето ти, за да споря за моите идеи и да ги защищавам, но аз имам такива и не мога да се откажа от тях, както и ти не можеш да се откажеш от твоите. Желая ти толкова щастие, колкото човек може да получи в живота си, и се надявам, че няма да запазиш горчив спомен в сърцето, защото, съвсем искрено ти казвам, това е нещо, което не мога да променя. Ако някога мога да ти помогна с нещо, ще бъда на услугите ти. Със същата любов, зайчето Бъни“.