Ъптон Синклер
Петрол (49)

VIII

Те погледаха известно време и след това си спомниха, че си имат свой сондаж, и се върнаха в Парадайз, а оттам, през долината, в чифлика Уоткинс. Имаха дълъг разговор с главния майстор, татко разгледа ядката и доклада на химика, който беше направил анализ на петрола; увери се, че „промиването“ върви добре и че на сутринта ще са готови за циментирането. Всички напрегнато очакваха: те щяха да свършат работата си по-добре от хората на „Екселсиор Пит“ и нямаше да измърсят цялата околност със суров петрол. Резервоарите бяха на сточната гара, те прегледаха основите, които вече бяха завършени.

Всичко било „екстра“, каза татко. Те отидоха в Раскъм при Рут, Бъни облече ловните си дрехи и удари няколко гълъба, преди да залезе слънцето; след това вечеряха и Пол им разказа всичко, което се говорело за сондажа и колко пари събрал Илай за своя храм. След вечеря отново отидоха при сондажа, просто не можеха да стоят далеч от него! Беше свежа студена вечер, с нова луна на небето и голяма бяла звезда точно над нея — всичко беше толкова красиво и Бъни бе толкова щастлив: имаше си сондаж и той беше на път да бликне и да му донесе такова богатство, пред което всички стари приказки и приключения от „Хиляда и една нощ“ щяха да бъдат детска игра. Вече започваше подготовката за циментирането. Трябваше да се повдигнат обсадните тръби от дъното, за да може циментът да се вкара отдолу. Това беше трудно, защото обсадните тръби бяха затегнати и трябваше да спуснат инструмент, известен като „ударна бабка“, който нанасяше силни удари и с тях разклащаше и освобождаваше обсадните тръби. Застанал на площадката на кулата, Бъни слушаше тези удари дълбоко долу под земята и изведнъж се чу звук, какъвто никога още не бе стигал до неговите уши, звук, който буквално като че ли го удари по главата: сякаш цялата вътрешност на земята изведнъж изригна. Тази огромна колонна глава с голямата маса цимент, за които татко беше казал, че ще задържат дори Везувий, изведнъж излетя във въздуха — право нагоре, заедно с големите четиринадесетинчови обсадни тръби, направо през върха на кулата, и раздроби кронблока, като че ли беше направен от захар!

Разбира се, Бъни се обърна и побягна, спасявайки живота си, всички се пръснаха в различни посоки. Докато бягаше, Бъни се обърна още веднъж-дваж и видя колонната глава и дълга редица обсадни тръби във въздуха, също като лула, само че изправени нагоре. Когато дръжката на лулата стана твърде дълга, тя се пречупи и се сгромоляса настрани, като отнесе и част от кулата, а от дупката изригна гейзер от вода, а сетне петрол, черни потоци петрол с този познат ревящ шум — експресен влак, устремил се от вътрешността на земята! Бъни изкрещя един-два пъти и видя баща си да му маха с ръце и по всяка вероятност да го вика; той се затича към баща си, когато изведнъж се случи най-ужасното: цялата маса петрол горе във въздуха избухна в пламъци!

Никога нямаше да разберат как стана това — може би от електрическа искра, или от огъня в котела, или искра от падащите парчетии или камъни, изхвръкнали от дупката и ударили се о стомана; във всеки случай там се издигна стълб от пламъци и това бе изумителна гледка: горящият петрол падаше на земята, подмяташе се нагоре, избухваше, подскачаше и падаше, огромни червени маси пламък се възземаха, лумваха, бълваха черни маси, а те почервеняваха на свой ред. Планини от дим се издигаха към небето, а планини от бушуващ пламък се устремяваха надолу към земята; всяка струйка, която стигаше земята, се превръщаше във вулкан и се издигаше пак още по-високо от преди; цялата маса, кипяща и бълваща, се превърна в огнена река, поток от лава, който се понесе надолу по долината, като превръщаше всичко, до което се докоснеше, в огън, а след това го поглъщаше и обвиваше пламъците в облаци дим. Силата на привличането го влачеше по долината, а силата на вятъра го отвяваше през хълма: той стигна бараката на работниците и я погълна в миг; той обхвана склада за инструменти, всичко, което беше от дърво, а когато, налиташе порив на вятъра и отнасяше стълба от петрол и газ настрана, тогава се виждаше скелетът на кулата, обгърнат от пламъци!

Бъни видя баща си и изтича при него. Татко събираше работниците: имаше ли някой ранен? Той събра бригадата, един по един; всички бяха на лице, слава богу! Тогава каза на Пол да изтича при тяхната къща и да изведе семейството горе в хълмовете; накара Бъни да отиде с него и да се пази настрана от огъня, надалеч, тъй като никога не може да се знае в коя посока ще избухне. Бъни хукна по петите на Пол надолу по дерето; те намериха семейството на колене да се моли, а двете момичета изпаднали в истерия. Накараха ги да станат и им казаха къде да отидат; Бъни извика да зарежат покъщнината, татко щял да я плати. Пол заръча да изведат козите и те се спуснаха към кошарата, но това се оказа излишно: обзетите от паника животни бяха напънали оградата, изкъртили я и побягнали надолу по дерето: те щяха сами да се погрижат за себе си!

Бъни тръгна обратно и по пътя срещна татко с колата. Отивал за динамит, викна той, те трябвало да стоят далеч от огъня и изчезна в тъмнината. Това беше пръв път, когато Бъни видя баща му да няма на ръка това, което му трябва: никога не бе помислял да носи със себе си динамит при пътуванията си!

Разбира се, Бъни беше слушал за пожари на петролни сондажи, които са страшилище на петролната индустрия. Знаеше и за начините, използувани обикновено за потушаването им. Водата беше безполезна — тъкмо обратното, горещината разлагаше водата на съставните й елементи и човек просто поддържаше огъня с кислород. Трябва да имаш огромни количества пара, а за това трябва да имаш много котли, а тук имаше само един и този пожар щеше да продължи, докато докарат други котли. Бъни беше слушал за пожар, който продължил десет дни, докато приготвили един грамаден стоманен конусовиден похлупак, който да бутнат върху сондажа, с отвор горе, през който изскачали пламъците и се вкарвала парата. А в това време цялото налягане спадало и се опожарявал петрол за милиони долари! Бъни разбра, че като отчаяна алтернатива татко искаше да се опита да затрупа отвора с динамитна експлозия, дори с риск да разруши сондажа.

Двете момчета обиколиха в подножието на склоновете и се върнаха при сондажа откъм наветрената страна, далеч от пламъците. Там завариха работниците да се мъчат да изкопаят шахта колкото може по-близо до огъня; Бъни разбра, че я подготвят за динамита. Бяха вдигнали преграда срещу горещината, няколко от стоманените корита, в които бъркаха цимент; срещу тях изпращаха с маркуч водна струя, която веднага се превръщаше в пара. Един работник изтичваше в пърлещия жар, копнеше няколко пъти с кирка или изхвърляше няколко лопати пръст и избягваше, а на негово място изтичваше друг. Дейв Мърджинз работеше с маркуча, легнал по лице на земята с някакво мокро платнище на главата. За щастие те имаха вода под налягане от артезианския кладенец, тъй като помпата бе извадена от строя, както и всичко останало. Дейв даваше командите си и дупката ставаше все по-дълбока и по-дълбока. Пол отиде да им помага, Бъни също искаше да отиде, но Дейв му извика и го върна, та не му оставаше нищо друго, освен да гледа как гори неговият сондаж и единственото, което можеше да направи, бе да поопече лицето си!

Те слязоха под равнището на земята и тогава работата стана по-лесна; но човекът, който работеше в дупката, рискуваше живота си: представете си, че вятърът сменеше посоката си дори само за няколко секунди и запратеше тази маса от врящ петрол върху му! Но вятърът духаше устойчиво и работниците скачаха в дупката и копаеха и пръстта хвърчеше навън. Сега те пробиваха тунел в посока към сондажа и трябваше да стигнат колкото е възможно по-близко до него, преди да сложат динамита.

Изведнъж Бъни се сети за баща си, който трябваше да докара динамита; нямаше да може да дойде по пътя, щеше да му се наложи да заобиколи по скалистия склон с този опасен товар в тъмнината. Бъни се затича с все сила, за да му помогне.

По пътя долу имаше коли: много хора бяха видели пожара и бяха дошли на самото място. Бъни заразпитва за баща си; най-сетне се зададе кола, която често свиреше с клаксона си, и това беше татко с още един човек, когото Бъни не познаваше. Те се качиха нагоре колкото посмяха — къщата на Уоткинсови отдавна беше погълната от пожара. Спряха и слязоха, татко каза на Бъни да откара колата назад, на сигурно място, и да не се приближава до него или другия човек с динамита: те щели да се придвижат до сондажа много внимателно. Бъни чу татко да казва на другия човек да върви бавно, защото не искал той да рискува живота си, за да спасят няколко варела петрол.

Когато Бъни се върна пак при сондажа, татко и човекът бяха вече там и работниците зареждаха динамита. Те имаха някаква електрическа батерия, с която щели да го възпламенят, и след малко всичко беше готово и всички се дръпнаха, непознатият натисна една ръчка, чу се гръм, от шахтата изригна пламък и гейзерът петрол, който бликаше от кладенеца, пресекна, също както спира да тече градински маркуч, когато го стиснеш! Стълбът от петрол рухна; той се издигна и избухна още няколко пъти и това бе краят. Огнената река още течеше надолу по дерето и щеше да мине доста дълго време, докато изгори съвсем, но главната част от представлението бе свършила.

И никой не бе засегнат, по-точно никой освен Бъни, който стоеше пред границата на червения блясък и гледаше останките от прекрасната си сондова кула, овъглените основи на бараката за работници и своите разбити мечти. Ако беше по-малък, щеше да се разплаче. Татко дойде при него, разбра по лицето мислите му и взе да се смее:

— Какво става с тебе, сине? Не разбираш ли, че открихме твоя петрол?

Може да изглежда странно, Бъни едва сега помисли за това! Той така учудено погледна баща си, че последният го прегърна и притисна до себе си.

— Горе главата, момчето ми! Това тук е нищо, просто шега. Ти си над десет пъти милионер.

— Ей! — рече Бъни. — Ама това е истина, нали?

— Дали е истина? — извика татко. — Ами че ние имаме там долу цял океан от петрол; и всичкият е наш — никой освен нас не може да се приближи до него! Нима съжаляваш за този нищо и никакъв сондаж?

— Но, татко, ние работихме толкова много, докато го направим!

Татко отново се засмя.

— Забрави го, сине! Пак ще го отворим или, докато се обърнеш, ще направим нов. Това бе само малък коледен огън, за да отпразнуваме нашето влизане в средата на едрите петролни магнати!