Ъптон Синклер
Петрол (212)

XIII

Пол помръдна ръка и Рут отново завика развълнувано: той се връщал към живот. Но медицинската сестра обясни, че това още не означава нищо и лекарите казали, че може и да се раздвижи. Не бивало да не му позволяват да си мърда главата. Тя премери температурата, но не им каза нищо.

Ръцете на Пол се местеха по чаршафа, с който беше покрит: безцелно, насам-натам, сякаш ловеше буболечки по леглото. Гласът му се засили — на руски, все на руски, и Грегор обясняваше какво казва. Те бяха на Червения площад и наблюдаваха маршируващи войски и чуваха работнически множества да издигат лозунги; бяха по спортните игрища с младите работници; бяха в Сибир с Мандел, който свиреше на балалайка и чиито очи бяха изядени от мравки. „Да здравствует революция!“ — това значеше „Да живее революцията!“ „Вся власть Советам“ — „Цялата власт на Съветите!“

А оттам изведнъж се пренасяха в балната зала на хотел „Емперор“, Ейнджъл сити, радиото RWKY, пряко предаване. Или това беше в сърцето на Конго, където голи диваци танцуваха под звуците на тамтама и черните им тела, намазани с кокосово масло, блестяха в светлината на ослепителни огньове? В продължение на сто века тези диваци са гребали по реката, без нито на един от тях да е минала през ума мисълта за мотор; стояли са по бреговете на огромни езера, без да са мечтали за мореплаване. Бремето на сляпата плодовитост на природата тежеше на тях и задушаваше умовете им. А ето че сега капиталистическата цивилизация, устремила се към унищожението със скоростта на най-бързите си бойни самолети, търсеше форма да изрази непреодолимата си воля за израждане и беше избрала тамтама на Конго за своя музика и танците на Конго за свое забавление, и ето ви я Америка, страната на джаза!

Глас от радиото, дрезгав, писклив и насмешлив:

Ето де отиват моите пари:

за червило, пудри, пухчета дори!

И Бъни беше в тази огромна бална зала „Емперор“, където беше танцувал толкова много вечери, първо с Юнис Хойт, а след това с Ви Трейси. Тази вечер там са всичките му познати — Върн и Анабел, Фред Орпан и Телма Норман, госпожа Пит О’Райли и Марк Айзенбърг — каймакът на плутокрацията, която празнуваше най-голямата си досега победа. Там имаше американски знамена и дълги ленти с цветовете на знамето по стените, а някои размахваха флагчета — изключително патриотично събитие — най-голямото след примирието — ура за Кулидж, бъдете спокойни с Кал! Залата сигурно е препълнена до задушаване и по това време вече девет десети от танцуващите едва се държат на крака. Шкембести финансисти, с измачкани нагръдници на колосаните ризи, прегърнали масивни съпруги или стройни метреси, с разголени гърбове и наполовина разголени гърди, натруфени с брилянти и бисери, с червена боя, напластена на устните, и тежки платинени обеци на ушите, влачат крака из залата под тътена на тамтама, воплите на саксофона, тракането и щракането на клечките, дрънченето на звънчетата и ръмженето на запушените тромпети. „Тя върви като камила!“ — крещеше певицата и мускулите на ханшовете и бедрата на шкембестия финансист се свиваха и отпускаха, а краката му се влачеха по пода с несъгласуваните реакции на локомоторна атаксия и спастична параплегия.