Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Oil, 1927 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иван Белчев, 1969 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Ъптон Синклер. Петрол
Художник: Иван Кьосев
Редактор: Сидер Флорин
Худож. редактор: Пеню Чалъков
Техн. редактор: Катя Куюмджиева
Обложка, корица и илюстрации: Иван Кьосев
Оформяне: Иван Иванов
Коректор: Мариана Бисерова
Формат 84/108/32.
Издателски коли 33,25. Печатни коли 43,75.
Тираж 25 145. Тем. №39.
Дадена за набор на 27.V.1969 г.
Излязла от печат на 30.III.1970 г.
Набора и печата извърши печатница „Профиздат“ — София
Подвързията е направена в книговезницата при печатницата на БАН
Издателство „Профиздат“, Пор. 1314.
Цена 2,82 лева.
История
- — Добавяне
IX
Бъни прекара лятото, както се казва, в „несериозни“ занимания: прочете няколко книги по международното положение, проучи някои от поверителните доклади на чуждестранните агенти на Въртон Роско и наблюдаваше как сондовите кули се прехвърлят през още един-два хълма на периметъра на Рос младши. Бърти му се обади по телефона и настоя, че трябвало вече да направи дебют в обществото и да се запознае с някои „подходящи“ за него момичета; тогава той отиде с нея да прекара една седмица в лагера на ултра модерните Райли от Уудбридж, разположен високо в планината, в „клуб“, до който имаха достъп само малцината избрани. Тук хората се разхождаха с лодки, плуваха, но в останалото време живееха също така сложно, както в града, оплетени в същата мрежа от обществени задължения и ангажименти, и се преобличаха по няколко пъти на ден. Вечер пиеха много, танцуваха до зори под звуците на негърски джаз, след което младите отиваха на езда, закусваха късно и си полягаха за един-два часа, преди да отидат на някой поет обеден ангажимент.
Тук Бъни се запозна с Елдън Бърдик, който от няколко години беше предпочитаният кандидат на сестра му Бърти. Точно какви бяха отношенията помежду им, Бъни не беше сигурен. Татко си беше позволил да се пошегува за предстояща женитба, но Бърти го смрази; щяла сама да урежда ангажиментите си, без родителска намеса. Сега Бъни разбра, че двамата млади се караха: не можеше да не ги чуе и да не види сълзи в очите на сестра си. Бърти се сърдеше, че Елдън идва в лагера само неделен ден, а той се ядосваше, че тя му отмъщава, като танцува прекалено често с други мъже. Но никой от двамата не доверяваше тайните си на Бъни, пък и той не се стремеше да ги узнае.
Елдън Бърдик беше най-младият син на старо калифорнийско семейство земевладелци. Владенията им лежаха в покрайнините на Ейнджъл сити и всеки десетина години те продаваха част от земята за парцели и по този начин цената на останалата земя се повишаваше толкова много, че семейството непрекъснато ставаше по-богато, въпреки обстоятелството, че четиридесет души, млади и стари, харчеха пари за всичко, което им хрумнеше. Елдън беше хубав, елегантен спортист с тънки черни мустачки като на английски офицер; имаше изправена, скована стойка и Бъни скоро откри, че мисли по офицерски. Бърти сигурно беше споменавала за опасните идеи на брат си, защото Елдън го покани на езда и се зае да го поизпита. Самият Елдън беше дилетант патриот, в точния смисъл на думата „дилетант“, с която толкова се злоупотребява: той оставяше своите пони за поло да бездействуват цялото лято, докато изпълняваше дълга си да спасява обществото.
Не му взе кой знае колко време да разбере доколко дълбоко е загазил Бъни. Момчето беше научило наизуст всички болшевишки формули: че русите имали право да управляват собствената си страна, както те намерят за добре; че нашите войски нямали право да стрелят срещу тях и да ги избиват, без да има обявена война от Конгреса; че хората в Америка имали право да изказват горните убеждения, без да бъдат бити или намазвани с катран и оваляни в перушина, или хвърляни в затвора, или депортирани. Елдън изтъкна, че всичко това било само камуфлаж, удобни формули, с които престъпни конспиратори търсели да се прикрият под мантията на законността, „свобода на словото“, „граждански права“ и тем подобни. Съветските диваци отхвърляли всички тези принципи и наш дълг било да ги сразим с техните собствени оръжия.
Бъни учтиво слушаше, докато събеседникът му разправяше как се ширел болшевишкият заговор. Тези предатели не само се опитали да помогнат на Германия да победи, но сега организирали пропагандна машина за смъкването на цивилизованите правителства в целия свят; подбуждали негри, индуси, китайци и мохамедани да се вдигнат и да унищожат бялата раса. Те имали тайни организации със стотици хиляди последователи в Америка, издавали или субсидирали около осемстотин вестника, проповядващи класова омраза. Как можело при това положение един човек с почтени подтици да се примирява с тази чудовищност?
Беше наистина ужасяващо и трудно да се отговори: все пак Бъни не отстъпи — ние не сме имали никакви права над Русия и Сибир и ако сме оставили болшевиките на мира, те нямало да ни закачат. Когато сме потискали идеите на хората, правили сме да изглежда, че не можем да им отговорим; когато сме разтуряли събрания и хвърляли стотици хора в затвора за това, че се опитали да участвуват в събрания, просто сме рекламирали идеите, които сме опитвали да потиснем, карали сме маса други хора да симпатизират на жертвите. Погледнете тези руски евреи, младежи и девойки под двадесет години, които били арестувани в Ню Йорк: те не били направили нищо друго, освен това, че разпространявали позив, с който се призовавал американският народ да не воюва срещу Русия; въпреки това те били изтезавани в затвора, докато един от тях умрял, а другите получили присъди от по двадесет години! Когато Елдън Бърдик откри, че Бъни защищава такива гадове, най-напред се разпали, а след това охладня, а скоро Бъни забеляза, че и други гости се държат хладно, а сестра му дойде при него със святкащи очи и му заяви, че той провалял положението й в обществото.