Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Oil, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
ckitnik (2014)

Издание:

Ъптон Синклер. Петрол

Художник: Иван Кьосев

Редактор: Сидер Флорин

Худож. редактор: Пеню Чалъков

Техн. редактор: Катя Куюмджиева

Обложка, корица и илюстрации: Иван Кьосев

Оформяне: Иван Иванов

Коректор: Мариана Бисерова

 

Формат 84/108/32.

Издателски коли 33,25. Печатни коли 43,75.

Тираж 25 145. Тем. №39.

Дадена за набор на 27.V.1969 г.

Излязла от печат на 30.III.1970 г.

Набора и печата извърши печатница „Профиздат“ — София

Подвързията е направена в книговезницата при печатницата на БАН

Издателство „Профиздат“, Пор. 1314.

Цена 2,82 лева.

История

  1. — Добавяне

III

И така таваришч Роско, облечен със зелена копринена пижама, си легна на походно легло във вътрешния двор край водоскока; в пет часа сутринта го събудиха, за да отиде с татко, геолога и инженера да одобри плановете за периметъра Банди. Той се върна с изгрева в очите, завика да му дадат бира вместо закуска и откъде ще вземат още, като свърши тази. Убедиха го, че не бива да тръгва през пустинята преди залез-слънце, той, татко и Бъни се оттеглиха във всекидневната и затвориха всички врати и прозорци, за да изтраят колкото могат по-лесно.

Но слънцето палеше покрива и стените на къщата и всеки десет минути огромният мъж ставаше, за да погледне термометъра и да изтърси нови мулетарски изразчета. Скоро след това съвсем го хванаха дяволите и заяви, че положително трябва да има някакъв начин да се охлади къщата. „За бога, хайде да вземем маркуч и да наквасим стаята!“ Но Бъни, който беше учил физика, каза, че това щяло само да ги премести от климата на пустинята в климата на река Конго. Господин Роско предложи да поливат с маркуча покрива и терасата; Бъни повика градинаря и скоро половин дузина пръскачки изпращаха струи вода — истински порой срещу вратите и прозорците на всекидневната.

Но и това не беше достатъчно, затова татко се обади по телефона и говори с надзирателя на работилницата за ламарина и той каза, че, разбира се, могат да направят ледник; и татко каза да зарежат всичко друго и да го направят, и каза, че ще плати по един долар на човек повече, ако го свършат за един час. Скоро пристигнаха с камиона четирима души, които докараха голям метален сандък с двойни стени, висок от пода до тавана; те пробиха дупка в пода, за отточен канал, докараха около половин тон начукан лед от фабриката за лед и няколко чувала сол и след няколко минути термометърът показваше, че вятър с нула градуси духаше от дъното на сандъка. Едрият мъж се настани до ледника и скоро взе да въздиша от удоволствие, а след половин час високо си пусна душата и всички зареваха от смях.

После му се приспа, след всичката бира, която беше изпил, и легна да си подремне на шезлонга, докато татко отиде да види как върви сондирането. Сетне всички обядваха и господин Роско пак поспа, след което се почувствува съвсем добре, стана много приказлив и така Бъни научи нови неща за света, в който живееше.

— Джим — каза магнатът, — искам от тебе двеста хиляди долара!

— Къде ти е пушката? — попита на шега татко.

— Ще си ги получиш многократно. Ние правим малък фонд, аз, Пит О’Райли и Фред Орпан. Но за тази работа може да се говори с малцина.

— За какво се отнася, Върн?

— Подготвяме се за конгреса на Републиканската партия и, бога ми, този път няма да позволим да поставят кандидатурата на някой хленчав, намусен професор. Ще изберем жизнерадостен човек, като тебе и мене, Джим! Ще отида в Чикаго и ще го избера.

— Имаш ли пред вид някого?

— Преговарям с човек от Охайо, Барни Брокуей, който води там партията. Той иска да изберем техния сенатор Хардинг — едър мъж с хубава външност, добър оратор и така нататък и може да му се вярва: бил губернатор там и правел каквото му се каже. Брокуей смята, че с два-три милиона работата ще се уреди, и ни обещава секретаря на вътрешните работи.

— Разбирам! — каза татко, понеже нямаше нужда да пита какво значи това.

— Хвърлил съм око на един периметър… следя го от десет години, чудесна работа! „Екселсиор Пит“ направи два пробни сондажа, но след това ги запуши и спотаи цялата история; имаше правителствен доклад, в който се споменаваше за тази работа, не го потулиха и никъде не може да се намери екземпляр, само че аз накарах да ми откраднат един. Там са около четиридесет хиляди акра и всичкото е петрол!

— Но как ще го измъкнеш от „Екселсиор“?

— Правителството е запазило целия район като петролен резерват за флота. Но каква полза ще има от него флотът, щом не е разработен? Тези глупави мислят, че могат да се направят сондажи, да се прокарат петролопроводи и да се построят складове, докато Конгресът гласува обявяването на война. Нека се доберем до този периметър и започнем да добиваме петрол, пък ще продаваме на флота колкото поиска.

Такава беше и доктрината на татко, така че нямаше за какво да се спори. Той се засмя и каза:

— По-добре да бъдеш подсигурен, Върн, затова и заедно със секретаря на вътрешните работи поискай и главния прокурор.

— Мислил съм и за това — отговори Роско, без да забележи подбива. — Самият Барни Брокуей ще бъде главен прокурор. Това е част от пазарлъка с Хардинг.

Роско изведнъж се сети за присъствието на Бъни, който седеше край прозореца и се преструваше, че чете някаква книга.

— Предполагам нашият млад болшевик разбира, че тези работи не бива да се използуват за улични речи.

Татко побърза да отговори:

— Бъни знае работите ми, откакто е проходил. Добре, Върн, ще ти изпратя чек, щом бъдеш готов.