Ъптон Синклер
Петрол (139)

XVI

Бъни срещна другата участничка в двубоя същия този ден в университета. Лицето й беше бледо, а тъмните й очи мрачни.

— Господин Рос — започна тя бързо — искам да ви кажа, че се срамувам от онова, което казах вчера.

— Няма защо да се срамувате — отговор и той. — То беше вярно.

— Зная, но нямах право да го кажа на вашата приятелка, и то след всичко, което сте направили за мене. То стана само защото бях толкова възмутена от този филм.

— Разбирам — отговори Бъни. — Госпожица Трейси ме помоли да ви кажа, че искрено съжалява за това, което направи.

— Зная, че вие бихте я накарали да съжалява. Но за мене то няма значение: ние, евреите, сме били много пъти бити, а ние, работниците, също, и това ще се случва още много пъти, докато не завърши класовата борба. Истинската вреда тя никога не може да поправи — този отвратителен филм, който ще трови умовете на милиони хора, милиони и милиони. За това тя никога не може да се извини.

Това беше един аспект на въпроса, който беше някак потънал в съзнанието на Бъни покрай всичките вълнения.

— Аз също не харесвам нищо в този филм, но за госпожица Трейси, има едно извинение: тя не знае за Русия толкова, колкото знаем вие и аз.

— Искате да кажете, че тя не знае за отвратителните жестокости в стара Русия, че думата „царизъм“ е значела терор?

— Да, но…

— Нима не знае, че повечето от хората, които тя представя като престъпници, са били по царските тюрми заради идеите си?

— Може и да не го знае, госпожице Мензис. Трудно е да си дадете сметка колко невежи може да бъдат хората, когато не четат нищо друго освен американски вестници и списания.

— Вижте, господин Рос, вие знаете, че аз не съм болшевичка, но ние трябва да защищаваме работниците на Русия от световната реакция. Този филм е част от белия терор и хората, които са го снимали, са знаели много добре какво правят… също така добре, както когато са били брат ми по главата или когато искаха да депортират баща ми.

— Да — възрази Бъни, — но трябва да знаете, че актрисата не пише сценария и едва ли я питат за ролите, които трябва да играе.

— Ах, господин Рос! — усмихна се съжалително Рейчъл. — Какво друго е могла да ви каже, а вие така много искате да вярвате най-доброто за хората. Добре, аз ще ви кажа какво мисля и това може би ще ви накара никога вече да не ми проговорите. Жена, която играе в такъв филм, не е повече от проститутка, а фактът, че е скъпо платена, я прави още по-гадна.

— О, госпожице Мензис!

— Зная, това звучи жестоко. Но това е убийствен филм и тази жена го знае отлично. Те са й платили пари, скъпоценности, кожени палта, копринено бельо, лицето й по афишите и във всичките вестници и тя е приела тази цена… както го е правила и много пъти преди. Аз не зная нищо за личния й живот, господин Рос, но мога да се обзаложа, че ако го проучите, ще откриете, че е продавала и тялото, и душата си по целия си път; от дъното до пиедестала, до който се е издигнала.

И Бъни реши, че е по-добре да доотложи намерението си да събере Ви Трейси и Рейчъл Мензис, за да се разберат.