Ъптон Синклер
Петрол (14)

VI

Господин Рос се изправи бавно и тежко. Бе вече свалил палтото си, сгънал го и спретнато сложил на килимчето до креслото си; домакините си взеха бележка от това и щяха да го използуват в бъдещите домашни спорове. Сега той се бе изправил срещу тях, представителен човек със свободен костюм от шевиот, лицето му бе сериозно, но приветливо и той им заговори благосклонно, почти бащински. И ако го смущаваше обстоятелството, че се различаваше от тях по говора, то бе, че говореше не на английски, а на югозападно американски. Човек трябва да участвува в петролната игра по тези места, за да му е ясно защо някой може да говори така неграмотно и в същото време да е облечен като столичен банкер, да притежава спокойна самоувереност на командуващ генерал-майор и любезното достойнство на епископ. Господин Дж. Арнолд Рос се обърна към присъствуващите със следните думи:

— Дами и господа, аз пропътувах почти половината от нашия щат, за да стигна тук тая вечер. Не можах да дойда по-рано, тъй като моят нов сондаж при Лобос Ривър влезе в действие и трябваше да отида да видя как върви работата. Тоя сондаж сега дава четири хиляди варела и ми носи доход от пет хиляди долара дневно. Започнах работата по други два сондажа и имам шестнадесет, дето действуват в Антилоуп. И така, дами и господа, като ви заявявам, че съм човек на петрола, трябва да се съгласите с това.

Сега ви се представя добър случай, дами и господа, но помнете, че можете да изгубите всичко, ако не внимавате. От всички тия, дето ви молят за разрешение да спускат сондажи на земята ви, може един от двадесет да е човек, който разбира от петрол; останалите са спекуланти или посредници, които искат да застанат между вас и петролните магнати, та да измъкнат част от парите, които по право се падат на вас. Дори да намерите човек, дето има пари и съоръжения за спускане на сондажи, той може да не разбира нищо от тая работа и да трябва да я възложи с договор на друг… и тогава вие ще зависите от предприемач, който се мъчи да претупа работата, че да се захване колкото може по-скоро с друг договор.

Аз обаче, дами и господа, сам се занимавам със сондажите си и хората, които работят за мене, са хора, които лично познавам. Аз смятам за свое задължение да бъда на мястото и да контролирам тяхната работа. Аз не изтървавам съоръжения в дупката и не губя месеци, за да бърникам за тях; аз не циментирам надве-натри и не допускам да се наводни сондажът, че да се провали цялата работа. И позволете ми да ви кажа, че съм готов да започна работа на това поле както никой друг човек или компания в тоя бранш. Тъй като моят сондаж при Лобос Ривър току-що влезе в действие, аз разполагам със съоръжения, които мога веднага да вкарам в работа. Мога веднага да натоваря на камиони сондата и всичко да бъде тук след една седмица. Имам и връзки, та мога да осигуря дървения материал за кулата — тия работи стават с приятелство при надпревара като тая. Ето защо мога да гарантирам, че ще започна да работя, и да наброя сухи пари, за да подкрепя думите си. Уверявам ви, че каквото и да ви обещават другите, като се стигне до изпълнение, никакви няма да ги има.

Дами и господа, не е моя работа да ви казвам как да делите полагащите ви се проценти. Позволете ми обаче да ви кажа това: каквито и отстъпки да направите сега, за да се споразумеете, те ще са незначителни в сравнение с онова, което може да загубите с отлагането или ако попаднете в ръцете на спекуланти и мошеници. Дами и господа, от мене да го знаете, като човек, който разбира от петрол, че тук на хълма не може да се спуснат много сондажи. Подземното налягане скоро ще спадне и ония, дето първи сондират, ще получат петрол. Едно поле се изчерпва твърде бързо: след две-три години, ще видите, всички кладенци тук да работят с помпи… да, дори тоя открит вече сондаж, който ви подлуди. Ето защо послушайте ме и не разваляйте споразумението си. Вземете по-малък дял от процентите, ако това се налага, пък аз ще се погрижа да е малък дял от големи проценти, така че да не губите сухи пари. Това е, дами и господа, което исках да ви кажа!

Големият човек остана така, като че ли чакаше да види дали някой имаше нещо да възрази, после седна и настъпи известно мълчание. Думите му бяха тежки и никой нямаше кураж да наруши очарованието им.

Най-сетне господин Голайти стана и каза:

— Приятели, ние чухме разумни думи от човек, в когото всички имаме доверие, и що се отнася до мене, аз съм убеден и се надявам, че ние можем да се покажем като делови хора, годни да вземем разумно решение за нещо, което е от толкова голямо значение за всички ни.

Така господин Голайти започна една от своите дълги речи, смисълът на която като че ли бе, че ще решава мнозинството.

— Точно там е работата — каза господин Сам, — какво е мнозинството?

— Ще гласуваме — каза господин Хаим Лолкър — и ще видим!

Господин Мериуедър се съветваше шепнешком със своите клиенти и след това заяви:

— Госпожи и господа, упълномощен съм от господин и господа Уолтър Бляк да съобщя, че им е направило силно впечатление това, което каза господин Рос, и те желаят да направят всички необходими отстъпки, за да се постигне единодушие. Те са съгласни да се откажат от становището, което застъпих в началото на тези разисквания, и да подпишат договора без промени.

— Но какво значи това? — попита госпожа Гроарти. — Ще вземат ли проценти за парцел от деветдесет и пет фута?

— Нашето предложение е да се подпише документът така, както е, а въпросът за неговото тълкуване може да се реши по-късно.

— Охо! — каза господин Гроарти. — Добра отстъпка е тази, и то след като току-що чухме от господин Прентис, че законът е във ваша полза!

— Ние се споразумяхме да го подпишем — обади се господин Ханк, като положи всички усилия гласът му да прозвучи приятно.

— О, чуйте кой говори! — извика госпожица Снип. — Господинът, който преди по-малко от половин час твърдеше, че трябва да се върнем към първоначалното си споразумение, „единственото разумно: равни дялове и всички парцели с равно участие, както вече приехме“. Правилно ли ви цитирах, господин Ханк?

— Аз се съгласих да подпиша тоя договор — упорито заяви бившият златотърсач.

— Що се отнася до мене — рече медицинската сестра, — казах го и пак казвам: за нищо на света!