Ъптон Синклер
Петрол (83)

V

Бъни занесе писмото на татко и, разбира се, то много го разтревожи, но какво можеше да направи татко? През тази седмица трябваше да пусне в действие три нови сондажа и един от тях беше фонтанирал и залял с петрол няколкостотин акра камънаци. Освен това двамата с господин Роско трябваше да се занимават с непрекъснатите колебания на петролния пазар. Напоследък като че ли всички държави в света бяха започнали изведнъж да изкупуват бензин; може би за да набавят недоимъка поради войната или може би за да се подготвят за друга война — във всеки случай цената бе скочила до небето и Южна Калифорния изцеждаше запасите си. Беше направо поразително — бензиностанциите отказваха да продават на други, освен на постоянните си клиенти, пък и тогава само по пет галона наведнъж; други станции бяха съвсем празни и много коли не можеха да се движат с дни. Татко и господин Роско печелеха на поразия; те печелеха сухи пари, казваше със смях татко, те не приемали тези чуждестранни облигации!

Бъни изпрати десетина големи кутии цигари на Джеф Корбити и ден и нощ го тревожеше проблемата за Пол. Сега смазването на болшевизма му се представяше в съвсем друга светлина, когато това означаваше, че Пол трябваше да продължава да стои в Сибир! А и болшевишката пропаганда изглеждаше по-различно нещо, когато идваше от перото на бивш говедар от долината Салайнъс! Бъни просто трябваше да направи нещо и, изпаднал в отчаяние, седна и съчини писмо до техния конгресмен господин Ледърз, в което му разказваше какво е чул за условията в Сибир и настояваше този обществен служител да узнае от Военното министерство основанията за цензурирането на войнишката поща по време на мир, както и анкетиране от страна на Конгреса на причините, поради които се държат американски войски в Сибир.

Това писмо трябваше да стигне до конгресмена след пет дни. Седем дни, след като Бъни го изпрати, един добре облечен и приветлив господин посети дома на Рос в Ейнджъл сити и каза, че е собственик на петролна концесия в Сибир и иска да заинтересува в нея господин Рос. Татко беше в Парадайз и затова Бъни поговори с господина и той му се видя човечен и либерален, разказа му всичко за Пол и му показа писмото на Джеф Корбити. Те говориха и за положението в Сибир и господинът каза, че Америка не е обявявала война на Русия и затова какво право има да воюва срещу нея? Бъни каза, че и той мислел така; след това господинът си отиде и вече не се чу нищо повече за петролната концесия, но подир една-две седмици Бъни получи второ писмо от войника — бивш каубой, — в което горчиво го упрекваше, че го е предал, тъй като Джеф не бил писал никому другиму, но в армията му взели мерката и го натикали в затвора, точно както се страхувал, че ще стане, и сега изпращал тайно това писмо, за да изпрати Бъни по дяволите. Това беше още една крачка в образованието на малкия идеалист!

Бъни на всяка цена трябваше да поговори с някого за тази случка. На другия ден, когато се прибираше от университета с елегантната си нова кола, той забеляза млад мъж, който вървеше с леко накуцване, и му се стори неучтиво за един студент да се прибира с елегантна нова кола, докато един преподавател от университета трябва да куца пеша. Бъни спря и попита:

— Бихте ли се качили в колата, господин Ървинг?

— Ако отивате в моята посока — каза той.

— В каквато посока искате — отговори Бъни. — Всъщност аз се надявах да намеря случай да поговоря с вас и ще ми бъде много приятно.

Младият мъж се качи и каза къде иска да отиде; след това попита:

— Какво ви вълнува?

— Искам да ви попитам защо, според вас, ние поддържаме армия в Сибир?

Господин Даниел Уебстър Ървинг имаше чудновата външност: главата му стърчеше много навън от яката и с бързите й неспокойни движения той напомняше пъдпъдък, който се пази от ловеца и пушката му. Той имаше кестеняви мустаци, малко остри и настръхнали, и сиви очи, които рязко се забиваха в тебе, ако кажеш, някаква глупост в час. Той ги заби сега в Бъни и попита:

— Какво те кара да се интересуваш от това?

— Имам приятел войник там, вече почти година, и имам новини, които ме тревожат. Не разбирам какво става там.

— Като студент ли ме питаш или като приятел? — каза господин Ървинг.

— Ами че — отговори Бъни, малко озадачен — бих се радвал да бъда приятел, ако мога. Каква е разликата?

— Разликата — каза другият — може да костува мястото ми в университета.

Бъни се изчерви, смутен:

— Не съм и мислил подобно нещо, господин Ървинг!

— Ще ти кажа направо, Рос. Изхарчих всичко, което имах спестено, за помощната акция в Европа и се върнах без пукната пара. Сега издържам по-малка сестра, а ми плащат щедрата заплата от хиляда и триста долара на година. Идната година трябва да ми я повишат с двеста долара, а въпросът за новия договор ще се решава през този месец. Ако бъде донесено, че защищавам болшевизма пред студентите, няма да ми дадат договор нито тук, нито някъде другаде.

— О, господин Ървинг, не бих и помислил да правя донос срещу вас!

— Не е нужно да правиш донос. Достатъчно е само да кажеш на родителите или на приятелите си какво мисля за причините, поради които държим войски в Сибир, и те ще сметнат за свой морален дълг да сторят това.

— Толкова ли е лошо положението? — попита Бъни.

— Толкова е лошо, че не мога да си го представя по-лошо — отговори господин Ървинг. — Ще отговоря на въпроса ти при условие, че се съгласиш да приемеш думите ми като приятел и да не споменаваш пред никого за разговора ни.

Сами виждате колко здраво се беше хванал Бъни в мрежите на болшевизма, щом се съгласи да приеме такова предложение.