Ъптон Синклер
Петрол (150)

XI

Случи се още нещо, което предпази Ви от възможността да скучае. Шмолски й изпрати сценария за новия филм, в който щеше да играе през есента. Тогава изведнъж се разбра, че световната любимка знаела да чете! Тя седя цял час заровен в него, а след това скочи, готова да започне да репетира, и всичките урагани, които някога са се разразявали над Онтарио, бяха нищо в сравнение с този, който се разрази сега. Направете път за „Принцесата на Пачули“!

Това беше популярна музикална комедия, която щеше да се снима на филм. „Пачули“ беше едно от малките царства на Балканите, макар че по декор и действие приличаше на Виена от Щраусовите валсове. Млад американски инженер пристига там да строи железопътна линия и открива, че го вземат за конспиратор, а след малко спасява прекрасната принцеса от революционна банда — не болшевики, те са аристократи-конспиратори, така че чувствата на Бъни да не бъдат засегнати. Разбира се, героят я отвлича и се оженва за нея само по любов, а след това получава и царството — банкерите, финансиращи строежа на железопътната линия, го откупуват за него.

И така Ви се превърна в принцеса. Изумително беше човек да я наблюдава, когато работи, и Бъни скоро откри, че в края на краищата нейният успех не е бил само в парите и секса. Тя се нахвърли върху ролята като тигрица и започна да я разучава, останалият свят като че ли престана да съществува, освен доколкото имаше нужда от него като фон.

— Сега, татко, ти си царят, ти влизаш тук… не, не, за бога, царете не ходят толкова бързо! Аз трябва да падна в краката ти и да те моля да му пощадиш живота. „О, милост, господарю, и така нататък, и така нататък!“

Една от особеностите на играта на артистите в нямото кино е, че няма значение какво говорят, стига да говорят нещо; така Ви ридаеше „И тъй нататък“ и чуруликаше „И тъй нататък“ със страстна любов на Бъни или Апи, или изпискваше „И тъй нататък“ в смъртен ужас пред някакъв палач с вдигната секира. И ако в течение на сцената партньорът й не играеше както трябва, грубостите и заповедите й служеха със същия успех за любовна песен.

— Дръж сега, идиот такъв, аз те обожавам, мили! — Или пък: — Махни си ръцете от мене, мръсна гад… не ме изпускай, миличък, притисни ме! Така е по-добре, не бива да си учтив, когато играеш убиец.

Ако Бъни искаше да репетира бурни изживявания, да крещи и вика и да си скубе косата, трябваше да търси убежище в гората, където само катериците можеха да го чуят. Ви обаче беше съвсем безразлична към съществуването на други хора. Това е нещо, което се научава в ателието, където има оператори, сценични работници, реквизитори и дърводелци, които подготвят следващата сцена, а понякога и външни лица, които са успели да се промъкнат въпреки строгата забрана — ти просто продължаваш да си гледаш работата. Първия път, когато палачът вдигна секирата и Ви започна да пищи, индианските водачи притичаха изплашени, но тя почти не спря дори и да се изсмее и продължи сцената, въпреки че те я зяпаха с широко отворени уста. Тя и двамата й любовници се връщаха от плуване и изведнъж й хрумваше да репетира някоя бляскава дворцова сцена — тя можеше да играе принцеса и по бански костюм върху килим от борови иглички под босите й крака.

Господин Апълтън Лорънс никога не се беше запознавал с принцеси, но беше чел много история и поезия и затова беше авторитет и трябваше да критикува походката, движенията, позите й и начина, по който посреща любовните аванси на красивия млад американски инженер.

— Представи си, Апи, че сам ти си влюбен в мене — казваше му тя и така чувствата му се издигаха до изкуство и той можеше да разкрива душата си пред нея направо пред Бъни и татко, татковия секретар и индианците!

— В това ти си много по-добър от Бъни — заявяваше тя. — Струва ми се, че той е свикнал с мене, а то е толкова лошо, колкото ако бяхме женени.

Така времето минаваше приятно. Докато най-после Ви отлично научи ролята на принцеса съгласно схващанията на Апи за царственост: вече не трябваше да задава въпроси, нито да спира и да мисли, защото знаеше веднага какво трябва да прави — и винаги след това при всяко свое влизане и излизане в холивудското общество щеше да бъде малко нещо като принцесата на Пачули според схващанията на харвардския преподавател. Сега нямаше търпение, искаше да види снимачните площадки и да чуе Томи Пейли да вика: „Камера!“ Бъни също вече беше претоварен с отговори на всевъзможните изпитни въпроси и готов да се върне и да ги разтовари пред професорите си. Татко беше отскочил до Торонто и подписал последните документи за канадската си корпорация; той получаваше телеграми от Върн почти всеки ден — работниците, които стачкуваха близо четири месеца, бяха получили урока си и федералната петролна комисия им отправила писмо, с което ги съветвала да се върнат на работа като отделни лица и им обещаваше, че няма да се проявява дискриминация спрямо хората на профсъюза.

Един ден параходчето донесе телеграма от Анабел, адресирана до Бъни, която гласеше: „Агне печено за вечеря елате си у дома“. Той им я обясни — това значеше, че стачката е свършила; тогава обитателите на вилата стегнаха багажа си, господин Апълтън се върна в своя Харвард с любов в сърцето и пакет безсмъртни сонети в куфара, а Ви Трейси, татко, Бъни и секретарят се разположиха в луксозни купета на „Канедиън Пасифик“, който отиваше на запад.