Ъптон Синклер
Петрол (95)

VI

Тази среща с Пол беше най-вълнуващото събитие в живота на Бъни. Тя преоцени всичко ценно за него: неща, които преди са били низки, сега станаха героични, а други, които по-рано бяха почтени, сега станаха безцветни. Като наблюдаваше съвременния индустриален свят с многобройните му неправди, Бъни се чувствуваше като човек, изгубил се в непроходима гора. А сега бяха го издигнали с балон и му бяха посочили пътя от гъстака. Сега всичко му изглеждаше просто и ясно като на карта. Работниците трябваше да вземат в своите ръце индустрията и да я управляват за себе си вместо за господарите. Така с един замах възелът на социалната неправда щеше да бъде разсечен!

Бъни беше чул за тази идея и тя му се беше виждала фантастична и абсурдна. Но сега дойде Пол и му каза, че тя вече е осъществена! Сто милиона хора, населяващи една шеста от повърхността на земята, бяха завзели индустрията, управляваха я и щяха да я направят да преуспее, стига само организираната алчност в света да ги оставеше на мира!

Бъни взе Пол с колата си, за да му покаже цялото петролно поле. Те разгледаха новата рафинерия, това чудно творение на изкуството. Пред тях се издигаше голяма сграда, построена изцяло от някакви огромни тави, поставени една в друга, грамада почти до небето; ангелите правеха в тях карамели за целия свят, лакомства с нов патентован вкус и сладък до нагарчване аромат, който се разнасяше с мили над хълмовете и прогонваше гълъбите!

Здрачаваше се и бялата пара, която се вдигаше от тези тави, имаше бледовиолетов оттенък, където се сливаше с небето. Запалиха се електрически светлини: бели, жълти и червени и цялата околност заприлича на увеселителния парк на остров Коуни. И тази прилика се увеличаваше, когато се отидеше по-нататък и се стигнеше до една сграда, дълга и ниска, в която четиридесет и четири холандци седяха скрити и пуфкаха четиридесет и четири лули, и го вършеха това в унисон, като оркестър: най-смешното нещо, което човек може да си представи — четиридесет и четири изпускателни тръби работеха в такт, бързо и отсечено — пуф-пуф-пуф-пуф-пуф-пуф-пуф!

Бъни почувствува старото смущение във връзка с периметъра в Парадайз: правото му да притежава тези огромни владения не беше ясно и не беше изключено Пол да му завиди, като си даде сметка как е било излъгано неговото семейство. Но след това, в няколко мигновени проблясъка на откровение, Бъни разбра колко безнадеждно отживели времето си са тези стари чувства. Никога вече Пол нямаше да завижда за своето изгубено наследство; никога вече нямаше да мисли за претенциите на семейството Уоткинс, нито пък за претенциите на семейството Рос! Петролното поле в Парадайз принадлежеше на работниците от Парадайз; красивата нова рафинерия беше зряла праскова, която висеше на дървото и чакаше да бъде откъсната! Трябваше само някой да каже това на работниците. Ако не беше толкова слаб и изтощен, Пол можеше да им го каже още същата вечер и те можеха да завземат предприятието и да го поставят под ново ръководство още до другата сутрин. Цялата власт на Съветите!