Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Oil, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
ckitnik (2014)

Издание:

Ъптон Синклер. Петрол

Художник: Иван Кьосев

Редактор: Сидер Флорин

Худож. редактор: Пеню Чалъков

Техн. редактор: Катя Куюмджиева

Обложка, корица и илюстрации: Иван Кьосев

Оформяне: Иван Иванов

Коректор: Мариана Бисерова

 

Формат 84/108/32.

Издателски коли 33,25. Печатни коли 43,75.

Тираж 25 145. Тем. №39.

Дадена за набор на 27.V.1969 г.

Излязла от печат на 30.III.1970 г.

Набора и печата извърши печатница „Профиздат“ — София

Подвързията е направена в книговезницата при печатницата на БАН

Издателство „Профиздат“, Пор. 1314.

Цена 2,82 лева.

История

  1. — Добавяне

XIII

Така Бъни видя руския филм. Неговата любима беше красива съпруга на велик княз; движенията, целувките, любовните възторзи, които бяха репетирани с него, сега разточително се изсипваха върху великолепна личност с остри бакенбарди и военна униформа с много звезди и ордени. Героят беше надменен, но великодушен, а неговата велика княгиня — с милосърдна душа; и, о, какви хубави, кротки селянки, спрямо които можеше да упражнява своето милосърдие! Колко грациозно приклякаха и колко прекрасно танцуваха те и се струпваха, за да приветствуват и да хвърлят цветя след княжеската каляска! Това бе прекрасен, почти идиличен свят — човек направо се изкушаваше да се усъмни дали въобще някога е съществувал на земята такъв съвършен свят.

В него имаше само едно лошо нещо и то бе тайна шайка злодеи с разкривени лица на изроди, някои с рошава коса и големи очила, други — със свирепи черни бради и мустаци и ножове в ботушите. Те се събираха, за да изготвят анархистични позиви, предназначени да привлекат милите наивни селяни, и да правят динамитни бомби, с които да убиват велики князе със светли умове. Те се напиваха във вертепи, хващаха жените за ръцете и ги малтретираха на самото място, един пред друг. Нямаше порок, който да не притежаваха тези твари, а водачът им, човек с лице на плъх и ръце на горила, разкриваше и на най-тъпия зрител защо филмът носи заглавието „Помощник на дявола“.

Тогава се появи младият агент от тайната служба, с правилни черти, гладко избръснат, отличен стрелец. Задачата му беше да предава съобщения от американското посолство на американския флот, а по-късно да спаси съкровището на посолството от болшевиките. Защото вие, разбира се, знаете какво се беше случило в Русия — как тази банда злодеи с разкривени лица се вдигнала и смъкнала правителството и убила надменния, но великодушен велик княз с жестоки изтезания. Това, което Помощникът на дявола искаше най-вече, разбира се, беше великата княгиня; първо той се втурна подире й из замъка, като разбиваше врати, но младият агент от тайната служба се мяташе с нея от стая в стая. От лицето му течеше кръв от огнестрелна рана, но той изнесе княгинята през един прозорец на замъка и двамата се понесоха с кон през планини и долини, обрасли с познатите руски евкалипти.

Но след това те попаднаха в клопка в Санкт Петербург и Помощникът на дявола хвана Ви с мръсните си ръце и разкъса бельото й точно както ви го бяха обещавали афишите. Но тогава се появи героят с автомат, с който задържаше тълпата, докато Ви даваше знаци зад гърба си на един приятел на героя, който възпламеняваше една от бомбите, направени от самите бандити, за да я хвърли срещу тях — бихте ли могли да си представите по-поетична справедливост от тази? Ви и нейният спасител избягаха този път с кола по добре познатите руски асфалтирани пътища, през добре познатите планини в покрайнините на Санкт Петербург и достигнаха река Нева с нейните евкалиптови гори, които прикриваха моторна лодка. Там последва ново буйно преследване, което завърши със залавянето на измъчената двойка и ново разкъсване на дрехите на Ви от Помощника на дявола.

Но не се безпокойте, тъй като в най-критичния момент пристигна американският флот, цялата славна флотилия, която ние държахме в река Нева през време на войната. Лекият бриз развяваше бойния флаг, а военната музика свиреше националния химн. Тогава милиондоларовата публика избухна във възторжени възгласи. От един от бойните кораби бързо се приближи лодка, Помощникът на дявола скочи във водата с една от собствените си бомби в устата, а Виола Трейси и агентът от тайната служба стояха прегърнати в поза, добре позната на Бъни и едва ли по-малко позната на милиондоларовата публика.

През цялото време, докато се развиваше тази история, Бъни имаше привилегията да седи до героинята и да държи ръката й. Веднъж тя се наведе към него и му пошепна:

— Чак толкова ли е лошо?

Неговият отговор беше:

— На нужната висота е, ще се продава!

Това беше формулата, която тя беше употребила за филма на Анабел Еймз, и Бъни усети как Ви здраво стисна ръката му. Това беше умно от негова страна и любезно.