Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Oil, 1927 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иван Белчев, 1969 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Ъптон Синклер. Петрол
Художник: Иван Кьосев
Редактор: Сидер Флорин
Худож. редактор: Пеню Чалъков
Техн. редактор: Катя Куюмджиева
Обложка, корица и илюстрации: Иван Кьосев
Оформяне: Иван Иванов
Коректор: Мариана Бисерова
Формат 84/108/32.
Издателски коли 33,25. Печатни коли 43,75.
Тираж 25 145. Тем. №39.
Дадена за набор на 27.V.1969 г.
Излязла от печат на 30.III.1970 г.
Набора и печата извърши печатница „Профиздат“ — София
Подвързията е направена в книговезницата при печатницата на БАН
Издателство „Профиздат“, Пор. 1314.
Цена 2,82 лева.
История
- — Добавяне
III
Съгласно разпоредбите, които бяха въдворили мир в петролната индустрия през периода на войната, една правителствена „петролна комисия“ разглеждаше оплакванията на работниците и решаваше какво диктува справедливостта. Но сега войната вече избледняваше в паметта на хората и господарите нервничеха поради този външен контрол. Не беше ли основно право за всеки американец да урежда своите вътрешни работи както той намери за добре? Не беше ли очевидно, че военновременните надници са били високи и че „дефлацията“ беше желателна? На едно или друго, място имаше петролни деятели, които отказваха да изпълнят разпоредбите на „петролната комисия“; водеха се дълги спорове и се завеждаха съдебни дела, междувременно работниците протестираха и заплашваха и всеки можеше да види, че предстои криза.
Едно време Дж. Арнолд Рос беше от дребните петролни дейци и единственото, което Бъни можеше да направи, беше да изчаква събитията. Сега обаче той беше между олимпийските богове и сам участвуваше в решаването на съдбините. Федерацията на петролните собственици, чрез своя изпълнителен комитет, на който Върнън Роско беше член, реши да пренебрегне федералната петролна комисия, да игнорира профсъюзите и да обяви нова таблица на надниците в петролната индустрия. Копие от тази таблица имаше и татко и тя беше средно с десет на сто по-ниска от съществуващата.
Това означаваше, че ще има жестока борба, и Бъни толкова се разтревожи, че без да каже каквото и да било на баща си, се обърна направо към господин Роско. Тъй като това беше делови въпрос, благоприличието изискваше да го посети в кантората, затова Бъни се обади на секретаря му и поиска среща по установения ред.
Големият човек седеше на гладкото си махагоново бюро, без никакви книжа по него, както беше прието. Изглеждаше, сякаш един индустриален магнат си нямаше друга работа, освен да се усмихва и да клюкарствува за неговата метреса и за своята. Но Бъни най-после заговори:
— Господин Роско, дойдох при вас тука, защото искам да ви говоря за новата таблица на надниците.
В миг усмивката изчезна от лицето на магната и като че ли дори тлъстините се стопиха по лицето му: ако сте го мислили за смесица от сърдечност и лаладжийство, сега му е времето да поправите мнението си заедно с Бъни и всички други бунтовници срещу американската система.
Бъни му заразказва как гледали на това работниците и за назряващите неприятности, но господин Роско го прекъсна:
— Слушай, Джим младши, и си спести излишните приказки. Зная всичко, което говорят работниците, и всичко, на което ги учи болшевишката група тук. Всяка седмица получавам поверителен доклад. Зная за твоя приятел Том Акстън, и за твоя Пол Уоткинс, и за твоя Еди Пиат, и за твоя Бъди Стоунър, и за твоя Джик Дъган… бих могъл да ти кажа всичко, което знаеш, и много друго, което би те изненадало.
Бъни наистина беше поразен, както другият очакваше.
— Джим младши — продължи той, — ти си умно момче и ще се освободиш от тези глупости и аз искам да ти помогна. Искам да ти спестя много страдания, баща ти също, а това е най-важното. Аз съм живял на този свят тридесет или четиридесет години повече от тебе и съм научил много неща, които ти не знаеш, но един ден ще научиш. Баща ти и всички ние, които управляваме петролната индустрия, сме стигнали до това положение, защото знаем как да го правим и, бога ми, това е истина, а не само думи. Но има хора, които искат да ни изместят и мислят, че за това е достатъчно само да държат речи на петролните работници и да ги карат да вдигат врява… Обаче нека ти кажа, момче, че тая работа няма да стане така лесно.
— Да, господин Роско, но работата не е там…
— Извинявай, но е точно там! Да оставим настрана глупостите: просто си представи, че съм присъствувал на обсъжданията на твоята болшевишка група. Искат ли те да вземат петролната индустрия от ръцете на баща ти и от моите, или не?
— Може това да е крайната им цел…
— Да, точно така. И ако ме питаш мене, времето да се пресече крайната им цел е сега. И ти казвам, че ако някои кучи синове си въобразяват, че могат да живеят с надници от мои пари, докато се готвят да ме ограбят, много се лъжат; и ако се намерят в ютената фабрика в Сан Куентин, няма да бъдат пуснати под гаранция с мои пари!
Това беше пряко попадение и Върнън Роско гледаше Бъни право в очите.
— Джим младши, аз зная всичките красиви идеалистични фрази, които те употребяват пред тебе. Всички те са хубави и примамливи и все за доброто на човечеството, но те знаят, че всичко това е капан за хапльовци, и ако ги чуеш как се смеят зад гърба ти, ще разбереш как те използуват. Казвам ти, няма да е зле да минеш при своите, преди да е започнала стрелбата.
— Ще има ли стрелба, господин Роско?
— Това зависи от твоите болшевишки приятели. Ние имаме това, което искаме, а те ще се мъчат да ни го отнемат.
— Но ние имахме нужда от петролните работници през време на войната, господин Роско, и им давахме обещания…
— Извинявай, момче, но ние нищо не сме им обещавали! Един проклет хленчав университетски професор с мрачна физиономия ги даваше за наша сметка, но, слава богу, отървахме се от него! Сега за президент имаме делови човек и ще управляваме тази страна делово. И нека ти кажа за последен път: омръзнало ми е да подкупвам работнически водачи и мога да измисля по-евтин начин да се справя с положението.
Бъни беше поразен:
— Истина ли е това, господин Роско? Нима наистина сте могли да подкупите водачите на петролните работници?
Върн се протегна няколко инча над масата и вдигна пръст към лицето на Бъни:
— Момче, разбери: аз мога да купя всеки водач, така както мога да купя всеки политик или всеки друг, когото група глупаци могат да изберат на власт. И сега зная какво мислиш: ето един стар говедар, който няма никакви възвишени идеали, но има един чувал с пари и мисли, че с тях може да направи всичко, каквото пожелае. Но работата не е там, мойто момче, важното е това, че съм имал мозък, за да спечеля тези пари, а имам мозък и да ги използувам. Парите не са сила, преди да бъдат употребени, и причината да мога да купя власт, е тази, че хората знаят, че умея да я използувам, в противен случай не биха ми я продали. Разбра ли?
— Да, но какво ще правите с властта, господин Роско?
— Ще търся петрол, ще го извличам на повърхността на земята, ще го рафинирам и ще го продавам на всеки, който може да плати. Докато светът има нужда от петрол, това ще ми бъде работата, а когато петролът стане ненужен, ще се заловя за нещо друго. А ако някой иска да работи моя занаят, нека направи това, което съм направил аз: да поработи, да се попоти и да я поиграе тази игра.
— Но, господин Роско, това едва ли е практичен съвет за всички работници. Всеки не може да бъде петролен деец.
— Вярно е, момче, всички не могат: могат само тези, които имат мозък. Останалите трябва да работят и ако работят за мене, ще получават справедливи заплати и ще получават парите си всяка събота, независимо от това колко грижи и неприятности съм имал. Но когато дойде някой по-устат и се вмъкне между мене и моите работници, като ми казва, че не мога да се споразумея с тях, освен ако му дам процент, тогава казвам: „Да отиде в ютената фабрика!“