Ъптон Синклер
Петрол (180)

IX

Времето стана много горещо и те се върнаха в Париж. Сега татко го хареса повече, защото можеше да се разхожда по булевардите, да сяда в тези кафенета на открито, където можеше да посръбва някакво питие; там винаги се намираше келнер, който разбираше английски, или дори бе ходил в „обетованата земя“ и беше готов да си побъбри за нея. Можеше да срещне и много американци; татко откри и пътническото бюро, чрез което получаваха пощата си, и попадна там дори на хора от Ейнджъл сити. Вестниците от Америка пристигаха два пъти седмично и му попълваха много от времето.

Дойдоха и някои приятели — например Анабел Еймз, за да присъствува в Лондон на премиерата на „Майчино сърце“, а след това да посети с Върн Румъния, както и Константинопол. Изглежда, че Върн поддържаше турското правителство, за да може да измъкне по-голяма част от мосулския петрол от англичаните. Смешно нещо — „Екселсиор Пит“, най-жестокият съперник на Върн в Щатите, сега му предлагаше да участвува в тези концесии. Да, все нещо се печели, когато човек купи главните членове в кабинета на правителството на Съединените щати! Постъпката на „Екселсиор Пит“ показваше колко значение придаваха те в действителност на петролните скандали и на отношението на новия президент.

Анабел беше делова жена и разбираше тези работи, а това беше утеха за татко. Тя молеше Бъни по своя нежен, мил начин: Бъни можел да установява нови мерила в деловите отношения, но дали е справедливо да съди баща си от тези свои гледища? Положително нито един голям бизнесмен не се придържа към тези мерила. Нямало съмнение, че Америка имала право на свой дял от световния петрол, но нямало друг начин да го получи от тези алчни чуждестранни съперници, освен да употреби силата на правителството срещу тях.

Анабел носеше сума новини от къщи. Не клюки: тя никога не се занимаваше с дребнавости; но имаше една история, която не можеше да не разкаже, защото беше толкова смешна и татко много се смя. Семейството О’Райли изведнъж било обхванато от някаква необикновена скромност: те свалили всички бронзови и медни табелки, които напомняха на света за техния успех! Никакъв надпис на входната врата, никакъв на „Завоевател“, яхтата им, никакъв на колата им с ореховото й дърво и синята сатенена тапицерия! Вече не било толкова чудесно да си съпруга на петролен магнат — някой фанатик можел да ти хвърли бомба!

Конгресът беше разпуснат за лятото и Върн се канеше да се върне. Но той искаше татко да остане още малко, защото Канадската компания беше най-уязвимото нещо от предприятията на петролните дейци: тя не беше извършила нищо друго, освен да раздаде тези два милиона долара за подкупи. Сега повече от всеки друг път беше много важно да се потуши цялата история, защото правителството завеждаше дела за връщането на всички флотски резервати. Това щеше да доведе до съдебен запор на печалбите — всичките хубави парички, бога ми, това беше ужасно!

Татко, разбира се, щеше да остане и Бъни трябваше да остане с него. За да облекчи положението, пристигна великият Шмолски, току-що завършил задачата по купуването на повечето от големите германски кинозвезди — още една стъпка по пътя за завладяването на филмовата индустрия. Анабел го помоли и той се показа добър и се съгласи — да, срамно било както се отнесли, към стария Джим в родната страна и прекрасно било от страна на син му да е край него, — евреите много държат на семейството; затова Шмолски щял да уреди няколко премиери на „Златната каляска“ в Европа и Ви щяла, да може да прекара по-дълго със зайчето си Бъни. За да не забрави Шмолски това нещо, Анабел го накара веднага да изпрати телеграма; така Бъни видя какво значи да имаш влиятелни приятели! Това беше добър бизнес, както и проява на добродушие, разбира се, защото, когато любимките на света предприемат такива шествия на славата, специален рекламен агент ги предхожда от една голяма столица в друга и съобщенията за тълпите посрещани и овациите се изпращат в Съединените щати и всеки път излизат на първите страници на вестниците.

Бъни можеше да успокои съвестта си, защото там в Америка никой не се нуждаеше от него. Вестникът вървеше много добре. Бяха излезли петдесет и два броя и повече от половината от тях под редакторството на Рейчъл. Това беше нещо, на което можеше да се разчита както на това, че слънцето пак ще изгрее — и това беше най-интересният вестник в света!

Пол също нямаше в момента никакви неприятности. Един от деветнадесетте души арестувани на комунистическото събрание беше осъден, но беше апелирал делото; делата на останалите се провлачиха до решаването на този случай, а през това време Пол и другите бяха пуснати под гаранция. Рут писа на Бъни новините: ужасно нещо било над главата ти да виси присъда за двадесет години затвор, но те почвали да свикват. Рут продължавала да работи като медицинска сестра и всичко вървяло добре. Пол заминал на далечно пътуване, но тя не можела да съобщи точно къде.

Капиталистическият печат обаче можеше да съобщи това и го направи. От време на време във френските вестници се поместваха новини за Русия, но поднесени така, че да звучат колкото е възможно по-ужасно. Наскоро след като се получи писмото на Рут вестниците съобщиха, че между американските комунисти възникнал спор относно тактиката и двете фракции отнесли случая за разрешаване от ръководителите на Третия интернационал. Пет-шест души ръководители на Американската комунистическа партия били сега в Москва и между тях се съобщаваше и името на Пол Уоткинс, подсъдим в Щатите по дело за участие в нелегално събрание.